автор: oziris

Със поглед ти очите ми прогаряш
до нервите оголени.
С усмивка във душата ми отваряш
врати към чудни спомени.

Прокарвам пръсти през косите твои -
остават грозни белези.
"Не ме докосвай, по-далече..." - молиш -
но наркотик за мене си.

Целувам те по огнените устни -
по тях тече отровата...
Мълвя, доде живота ме напуска:
"Кра-си-ва и су-ро-ва си..."


Написано по следните два разказа:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=72359

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=72172&mode=thread&order=0&thold=0