автор: sradev

Доброто старо време

Една глава да липсва зад телта - своята ще добавиш.
Солженицин

Случи се така, че далеко, почти зад земята събираха се яйцеглави змейове да обменят яйчени мъдрости. Насъбрахме се няколко скучаещи от плитките блата и полетяхме да си покажеме писаните яйца. Летяхме дълго-дълго: над древни планини, над могъщи реки, над необходими степи, над кристални езера... Само за малко спряхме да се напием със земни сокове в околностите на митичната страна Соан. Достигнахме до страната, в която управлява Слънцето, недалече от островите на изгрева. И наистина там всичко беше слънчево, отвсякъде слънца светеха и дори хората носеха на гърдите си слънца.

Подредиха ни в една редица, осветиха ни, и ни дадоха един по-слънчев водач да ни провожда из нашия Път в змейовото сборище. Събрахме се всички змейове и змеици на сборището, започнахме да си пускаме дим и искри и всичко си заприлича на обикновено змейово пиене на вино (Само, че без вино), което си го знаехме добре. Но и какво друго може да се очаква от повече от 40 змея? Малкото Слънце беше организирал тази среща, неговите по-дребни слънца бдяха над нас, дори над леглата, под ъгъл 15 градуса, Голямото Слънце ни осветяваше, за да можем със събуждането си да видиме неговите светли очи.

По пътя от местата за спане към залите за огън и дим, дечица, строени в редици тренираха гимназиално за предстоящите гръцки календарни празници. И лицата им бяха грейнали както нашите в Доброто Старо Време, и те като нас тогава, подреждаха белосани камъчета край пътищата. И почти се пренесохме в Светлият Свят на Доброто Старо Време. Голям, неочакван подарък от Голямото Слънце!

И тръгнахме по Пътя на Голямото Слънце, и в Палата на Подаръците бяхме, дето сред купчините злато, сребро, седеф, самоцвети, слонова кост,... подарени на Голямото Слънце, мъдреше се и снимката му с нашенският Баш Глава подарена му за спомен от времето, когато беше огрявал и нашето блато. И по Пътя всеки водач броеше непрекъснато своите подопечни змейове, та се научихме и да броим до десет с един пръст и четири очи. Но по Стръмният Път на Голямото Слънце нашата змеица се смеси с групата на немите змейове, колоната се поразкъса и сметките се объркаха. Има-няма за два часа. Когато се прибрахме, водача на немите змейове закачи нашият водач: "А ти знаеш ли къде беше Змеицата по Пътя?"

И от тогава, докато все още траеше сборището, нашият водач седеше и тъжно пушеше. Тогава за пръв път видях очите на Обреченият. По-късно и в своето блато ги видях, но това е друга история.


Казах!