автор: jantreya

Тази нощ ще те гледам, Супер-Луна,
много от близо - съвсем перигейно.
Ще се гримирам, Супер –Жена.
Може да пийнем едно, по семейно.
Дай да побъбрим по женски.Нали
все от високо ме гледаш –надменно.
Споко! Отдавна съвсем не боли.
Целият свят се отказа от мене.
Нещо си сбръчкана? Без очила
виждам те. Близо си. Много си Супер!
Някое облаче, малко мъгла
ще те оправят. Недей ми се цупи!
Чакай! Недей да надничаш у нас!
Днес не поне.Твърде много си ярка,
а е разхвърляно. Моят Пегас
днес повилня, а пък ти си клюкарка.
Хайде кажи нещо, тъй, за разкош!
Все пак надничаш из всички прозорци.
Тайни, загадки, интимности нощни -
гледаш живота на всякакви хорица.
Що се разбърза? Уж бавно пълзиш,
а пък си пъргава нещо.Почакай!
Още далече е утрото. Виж,
няма звезди, заслепяваш ги всякак…
Казваш, че чакат и други жени ?!
С мен да си бъбриш?! Ще пукнеш от скука.
Е забрави! Утре пак намини,
вече не супер. Аз пак ще съм тука