автор: mpaloma

Заплетено в мрежа от бръшляни
намира изход в огъня и рухва в жарта,
пияно от заблуда събира разпилени
листенца обгорели заровени в пепелта.

С разперени криле от болка сковани
се хвърля на дъното в иронично море,
заслепено и с действията си ми нанася рани
уморих се, нямам нужда от това сърце.