Народа наш горнùло жèжко жàри,
но той не е от проста сива глина.
Пекат и днес живота му грънчари,
ала духа му, няма как да сринат.
Не е той вече чùрепче от грънци –
провижда вярно хоризонти нови.
По улиците шества като Слънце –
под крясъци на хищни злобни сови.
Дръпнете се от пътя му, хиени,
че нямате ни зрънце от ума му.
Ако поиска – цялата Вселена
ще понесе на силното си рамо.
В гръдта му бият древни барабани –
за рат духовна времето го вика.
Сторете път пред него, самозвани!
Багрянородна кръв във вените му блика.
21.06-2013