автор: Rodenavlotos

Не е луна луната в полунощ.
Блести- излъскана тава на баба.
Усещам глад, за тебе мисля още,
но моя глад не го засища хлябът.

Не са звезди звездите в полунощ.
Разсипани по нощната трапеза
трохи- благинка за кокошките,
изронени от този лунен резен,

но те не могат да нахранят мен.
Бленувам хляб, но хляб причастен,
от житен клас, засят и окосен,
на страстите, които в тебе властват.

Копнежите си с този лунен грош
платих, а утрото посрещнах бедна.
Не е спасение безсънието в полунощ
и моля Господ- нека да е за последно.