автор: atom

Дали съюзник бе, или съперник -
светът, обездушил ентусиазма ни...
Умората е вече атмосферна -
дори не провокира отбелязване.

Издишваме и вдишваме инертност,
с която ще развихрим революции,
но само лудостта е достоверна,
а неразумността е роб на случая.

Редуват се привидни денонощия
и ни денят е ден, ни нощ - нощта ни е.
Животът беше пак далечен гостенин,
на който не обърнахме внимание.

Дали съперник бе, или съюзник –
светът - основен път за разминаване...
Но вече сме му празни и ненужни...
Умората му сладко задушава ни...