автор: ipalam

Замах! - баща ми прави откос
и падат мъртвите треви.
Необяснимата жестокост -
прегърбена - ги умъртви.

И залезът е някак жалък
в следобедната тишина.
Горчи отхапаният залък -
това е истинска война.

След ден, след два от тая пръст
тревите пак растат... Нагоре,
към свойта гибел, вдигат ръст -
непримирими! - като хората.