Отбрули вятърът последното листо,
от очите ми отрони се сълза...
Над чаша ром в любимото бистро,
си спомням на кого любов дължа,
че като птица тя нещастна и сама,
отлетя от мен в беззвездната тъма...
Къде е моята звезда във черното небе?...
Дали в света голям ще съм готов
за твоята измъчена, изстрадана любов,
или чувства времето ще погребе?...
Но знам, че тук на грешната Земя,
към теб безспир ще се стремя...