автор: hristam

Той й каза:"Ела", тя му каза:"Добре",
после всичко потръгна естествено:
зад усмивките две, скрити в чаши с кафе,
две сърца залудуваха бедствено.

Той й каза:"Нали!?", тя му каза:"Амиии..."
и потече любов като ручей.
Хладно вино в кристал, а в очите-искри...
и се случи, каквото се случва.

Тя му каза:"Уви!", той й каза:"Дали?",
но след петия месец бе късно.
Бяла рокля, воал,кум, кума и коли...
и един младоженец навъсен.

Той й каза:"Ела", тя му каза:"Добре",
после всичко започна отново-
нова тръпка под същото старо небе.
С чифт забравени брачни окови.