автор: traveling_musician

С подгизнал букет във ръцете
вървя под дъжда и мечтая:
две преки едва, и ще блесне
светкавица в нашето тайнство.

Подминавам едната пресечка,
на половината път съм, но има
една непредвидена пречка -
и половината има половина...

Зенон е виновен... И както
от небето валят апострофи,
тъй пътят към теб е загадка
в главите на вси философи.

Замирам в раирана нежност.
Изрезки от съвест ме хокат.
Грижовният вятър подрежда
цветята в най-хладната локва.

Дотук съм. Пред мене се блещи
светофар с възпалени очи.
Ти, пропуснала нашата среща,
си хвани прозаично такси.