автор: ElijahAbbot

Виж тези слънчогледови поля! Как прекрасно цъфтят в началото на топлия юли. Навярно слънчогледите ти се струват задружни, като че ли сгушени един до друг. Но не са. Обърнали са си гръб и не си говорят. Защо ли? Постой и чуй историите им.

Онзи накрая вляво, виждаш ли го? Лоша дума каза на съседа си и от тогава са скарани. А тези двамата отпред? Заради момиче се сбиха, ей я там красавицата. Хубава е, сам виждаш, но накрая остана сама. Заслужава си го. Ето там са старите ѝ приятелки - имената им не помня - уж неразделни бяха, но дружбата им лицемерна беше, не издържа дълго. Вече не се и поглеждат. Тези двамата на отсрещния край са класически случай! Двама братя са, живота си даваха един за друг. Като стана време да разделят бащиното имане, обаче, стой да гледай! Още водят дела. А майка им, горката, не само от тях страда, ами и от нападките на зълва си. Цял живот тая стара мома я гледа накриво, смята че заради парите се омъжила за брат ѝ.

Да спра дотук, а? Тежко е, знам. Години наред вече седят така, неспособни да простят един на друг. Отчуждени, затворени, мразещи...

А тази година лятото е особено горещо. Прежуля ги юлското слънце. Изгарят. И само пепелта им напомня за тяхното съществуване още цяла секунда, преди вятърът да я разпилее...
„...като прах, що вятърът измита от земното лице.” (Пс. 1:4)