автор: pc_indi

Има една дълбока, небесна река,
която извира от звездна мъгла
и се влива в света,
а по вълните й, люш- люш,
плува и лъкатуши
един изгубен червен чадър непослушен.
В чадъра, фръц-фръц, бодро пътува
и докато пътува, рисува
една ха-ха, весела фея
с пълна шапка щури идеи,
и мац-мац , четката по платното
разгъва всички цветове на доброто,
всичките му нюанси и светлосенки,
всичките му предаватели
и пиу- пиу антенки.
Рисува сънища по клепачите на зората,
рисува мостове през времето, през тъгата,
ситни стъпчици щрап- щрап
от сърце до сърцата,
рисува фойерверки над шатрите на смеха,
рисува вятъра в крилете на любовта.
Боите й пеят, четката й танцува,
пътува феята в своя чадър и рисува,
а картините й са не само и точно красиви...
Картините й са някак по- скоро живи...
А-ха и да преминеш вътре в тях,
да усетиш целия цветен размах,
пъстрия полъх в тази фейска разходка
с люш-люш червена чадърена лодка,
да видиш как самият Живот й позира,
как тя с четката си го реставрира,
как умело го декорира и апликира,
за да не се взема на прекалено сериозно
и все да гледа под вежда,
а ей-тъй – с шарена кръпчица плюш
и друго нещо помпозно,
по- красив и с уютни ръце
гуш-гуш да изглежда.