автор: 0805

Искам да напиша
нещо толкова внезапно
като бурята, която
някога
отгледа зрялост
във очите на децата ми.
Да е впечатляващо –
досущ като череша
с червените си плодчета,
сгушени в зелените прегръдки
на листата.

Екзотично да звучи
и близко –
като аромат на дюля
или праскова
и съвършено да е,
с формата на
круша...

Но не пиша –

тъгата ми е захарно петле
за непослушни
спомени.