автор: traveling_musician

В звездите на Омир, Софокъл, Сафо,
в коринтски фиали, аскоси, амфори,
примигва отдавна изстинал живот,
а тя - жива булка с воал от метафори.

В незрящи епохи, фаусти, горести,
в реки на забравата, в мрак абаносов,
в лабиринта на ехото, чакащо отговор,
тя изхода знае, и го сочи - с въпроси.

Понякога верни пегаси я губят.
От нея дори богове се отказват.
Но даже да казват, че са я разлюбили,
пак крият портрета ѝ в своите пазви.

Пред стари повели, падения, полети,
пред фурни без хляб, но - с нови лопати,
пред пушки, сменили куршума със молив,
тя все е икона. И не търси отплата.

И с всяка надежда гори и флиртува.
Разбира лаика, дори с него нежна е.
Търпи през усмивка лъжите и хулите.

Такава е в моите миражи Поезията.