автор: ladyinblack

Голямата стрелка на мисълта ни, описва тази скучна траектория
на чувствата ни дребно-измеримите, увиснали на малката стрелка.
Минава секундарникът - неволя с привидно равнодушие отгоре им
примигва с тъмни клепки и въздъхва живота между "после" и "сега".

И крачим през понятия и цифри, пристъпваме на заден от съмнения,
притичваме към поривните щастия, забиваме се в стълбове - вини.
Ту правим отегчителни гримаси, ту нервничим, готови за сражение.
И някак светофарно ни дресира страхът ни между "спри" и "премини".

Задвижва ни инертното махало. Привикнали с капризите на "аз-ът" си,
се борим за спокойствие чрез крясъци. Откупваме душите си с тела.
Какво е паметта ни - изневяра. Къде ни има - в светлите отрязъци,
когато се обичаме за кратко в антракта между "сбогом" и "ела".

Драскулки по ръба на циферблата. Това сме - силуетни очертания
на някакво измислено величие, родено през самотни часове.
Но стигне ли умората предела, удавени в пречистващо мълчание
ще почне да покълва вечността ни, а времето предадено ще спре.

9.3.13