автор: fadul

Все повече усещам симптомите на онази така типична за есента на мъжкия екзистенц болест - болестта на Поркинсон. Сутрин целият треперя, а на дисплея на термометъра редовно излиза съобщение "42 градуса, двойно преварена".

Заразих се в "Зеления петел" - до блока, под кварталната круша. По цял ден се подлагах на терапевтичното въздействие на изрази като "Ти с`а мене уважа`аш ли ме?", "... Голяма кучка излезе!", "Ей, тва тук на снимката съм аз на млади години" и "Дай пет лева, утре взимам аванс!".
И всичко това заради Сиса, сервитьорката - вече ми беше време, а нейното преливащо деколте упорито отказваше да излезе от сънищата ми. За моя зла участ, тя си падаше по интелигентни мъже: първо си падна по Ицо Доцента от третия етаж докато не разбра, че прякора му не издава високо айкю, а навикът на Ицо да пропива всичко до цент. После хвърли мерак на Сашко Висшистчето, но за моя радост веднъж той се напи и призна, че си е спечелил дипломата на сварка. Сиса мигновено изстина към него, и най – после дойде моят ред. Дипломата ми по пасивна мелиорация не беше кой знае какъв магнит за сисиното благоразположение, но предвид останалата част от клиентела, имах всички шансове да надникна зад лелеяното деколте.
За да ѝ се харесам допълнително, започнах да поръчвам на едро. В началото изливах алкохола в мушкатото до масата, докато и то не започна да хълца. После си го сипвах по джобовете на панталона, докато не ми излезе обрив по срамните части, а от химическото категорично отказаха повече да ми приемат дрехите. Така че се наложи да се наливам като казак, само и само да съм до жената на мечтите си. Един хубав ден се престраших да я заговоря, но междувременно бяха минали 10 години, тя вече се беше омъжвала на два пъти – за филолог и мамолог, и дори имаше близнаци от някакъв декан. Предложих ѝ да излезем заедно - отказа, не поддържала връзка с алкохолно зависими. Въпреки дипломите им. И това ако не е ирония – жената, заради която се пропих, да ме отхвърля точно по тази причина!...
Сега търся начин да спра! Дано да успея по-скоро, че тези дни някакъв физик – трезвеник взе да обядва през ден в кръчмата.