автор: venipec

Същите тези хора, които
злобно ме сочат с пръст
и ме одумват, и плюят в очите ми,
смеят да се прекръстват.
Смеят да палят свещи в църквата,
тихо да молят Бог.
После се връщат вкъщи по мръкнало,
цели недели постят...

Същите хора, влизат в деня ми.
Грабят душата ми с шепи.
С парещи думи срутват света,
в който живея. Нелепо
вечер неканени идват на гости
и ми подават ръка...


Венцислава Симеонова