автор: esenna

Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно .

- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка , като че ли се страхуваше , че може да избяга. Мария се поусмихна.
- Анди, моля те, скъпи, време е.
Той се размърда леко и отново потъна в сладостният любовен сън. Мария стана. Облече се набързо, прибра дългата си коса и отиде да се измие. Останал сам в леглото Андрей почти веднага скочи стреснат. Чу я в банята и въздъхна с облекчение. Отпусна се в топлото легло и когато Мария влезе я дръпна в леглото и започна да я целува.
- Бременна съм.
Той като че ли не я чу. Миришеше я, искаше да се разтвори и да я приеме вътре в себе си. Толкова дълго вече желаеше това, да си я носи постоянно в себе си и да я поглежда когато зажадува за всичко, което беше тя.
- Чу ли? Бременна съм – тя леко се отдръпна.
Андрей я погледна спокойно.
- На шест седмици ли си?
- Да, от къде знаеш?
- Знам кога стана – усмихна се той.
Тя му се усмихна плахо и притеснено.
- Сега какво ще правим?
- Ще го родиш, разбира се, това е нашето – моето и твоето дете.
- A Найден? На него какво да кажа? Че ще си имаме четвърто дете, което съм заченала от оня отгоре ли?
- Защо не, и името ти е Мария – разсмя се Андрей - Спокойно, той нали се връща след два дена?
- Да.
- Ще му кажеш по-късно, а бебето ще е седмаче.
- И после? Как ще гледам четири деца? Та големият е едва на осем?
- Мария, това е първото дете в живота ми, няма да ти дам да ми го вземеш. Андрей усети как в него пропълзява раздразнение. Облече се мълчаливо. Тръгна към вратата , но не издържа – върна се , прегърна я силно, дълго я притиска към себе си .
- Обичам те! Само една твоя дума – ставаш моя , нали знаеш.
Тя поклати глава в ням отказ.
- Тогава ще ми родиш детето, аз ще си го взема да го гледам.
Излезе бързо и трясна вратата след себе си.

Иглика се прозина в леглото си, протегна се и стана вече уморена от незапочналия ден. Беше й криво и нито душът, нито кафето, нито пък новата рокля я накараха да се усмихне. Андрей беше в командировка цяла седмица и това съвсем я изтощаваше от борбите със собствените й демони. Бяха женени почти петнайсет години, имаха апартаменти, коли, къщи, добре заплатени служби, но си нямаха деца. Тя искаше и не искаше дете. Изтощи се от безкрайните визити при лекари, разни светила на науката, манастири, светии чудотворци, болезнени и несполучливи манипулации, изследвания – резултатът беше само един – дете няма. Започнаха да се карат, семейните им скандали бяха неприятни и за двамата.
Андрей се запозна с нея на една лятна почивка случайно – тя беше приятелка на негов познат. Очите си не можа да свали от нея тогава - беше като богиня излята и с тия дълбоки големи очи, чуплива гъста тъмна коса, мълчалива , леко усмихната на нещо, което като че ли само тя знае, някаква световна тайна пошепната й от малко тролче. Да, хубаво беше тогава. И тя го хареса и само след няколко месеца любовта беше тяхна или те нейни – не се разбра, но след година се ожениха. Не бързаха с бебе, искаха да поживеят, а и бяха толкова млади. Решението им да си имат дете наложи Иглика - не можеше да понесе мисълта, че всичките й приятелки си имат вече по две деца, а тя кукува сама. И когато се разбра, че за тях двамата това се оказа твърде сложна задача, започна да го напада. Андрей самоотвержено и търпеливо ходеше с нея на всички възможни прегледи , той самият беше подложен на не по-малко изследвания и накрая след две години една вечер за първи път видя блясък в очите й .
- Ето я причината за нашето ялово семейство - това си ти! Ясно ли ти е? Тук си пише всичко, чети си го, аз отивам да се къпя и лягам!
Андрей смръщи вежди. Никога не я беше обвинявал, нищо не й беше казвал - защо , какво, кой , как, от къде се взе тази злоба изведнъж в неговата жена? Прочете изследването, но нищо не разбра. Това беше и първата им нощ когато спаха в различни стаи.
Сутринта отиде при свой приятел лекар да му разчете изследването – да, имало нещо, но той го успокои, че хиляди семейства си имат многобройна челяд с много по-лоши показатели от неговите и да не се тревожи.
Така той заживя самотно, слушаше съскането й всяка вечер, чудеше се къде изчезна онова прекрасно морско момиче и дума не й казваше.
Мария срещна една зимна вечер - беше заледено и тъмно , когато в последния момент малка топчица се търкулна пред гумите на колата, чу женски писък и бързо извъртя волана. Колата поднесе и се удари в съседния блок. Излезе и видя жена която прегръщаше малката топчица и плачеше. Други две по-големи деца стояха край нея и подсмърчаха.
- Госпожо, стана ли нещо? Моля Ви, дайте да видя!
Тя хлипаше и стискаше в ръцете си малко дете.
- Хайде да Ви закарам до Бърза помощ, моля Ви, позволете да Ви помогна!
Успя да я изправи на крака, тогава видя , че детенцето беше съвсем здраво и дори се усмихваше .
Случайното им познанство прерасна в интимност доста по-късно. Андрей живееше самотно, тя също. Мъжът й Найден – шофьор на ТИР се явяваше по 2-3 пъти в годината колкото да й направи някое дете и заминаваше пак. И двамата не разбраха кога всъщност се събраха. Иглика дори не подозираше какво става, а и озлоблението й я изпиваше . Андрей се чудеше защо тя пък не опита с друг - може би тогава ще я види щастлива , дори да не е негова съпруга - все се надяваше да заиграе отново оная тайнствена усмивка на устните й и да заблещука закачливото пламъче в очите й.
Така изминаха още две години. Той заобича Мария, помагаше за децата й, ако командировките му бяха за по три дена, казваше на жена си ,че е за седмица и прекарваше дни наред с топлата, спокойна ,усмихната и благодатна Мария. Спокоен,че не може да има деца се беше отдал на внезапно споходилото го щастие. Когато му каза, че е бременна някак не се изненада. Рожденият му ден празнуваха заедно и цяла нощ летяха с нея из непознати светове , косите й разпилени, огнени, ги обгръщаха, звездите им се усмихваха, луната им светеше меко и обзета от тяхната любов се отдаде на облака.
Разбира се, че Андрей искаше отдавна да се разведе и да се събере с Мария, но тя се страхуваше. Някаква баба от селото на Найден на сватбата им й казала, че ако само посмее с тая кръшна снага и палави очи да напусне Найден, ще бъде покосена от лоша болест. Андрей искрено се смя когато тя му разказа това една нощ. И така заживяха. Но сега – негово дете, негова кръв, имаше дори и съвпадение на фамилията?! Не, трябваше да измисли нещо.
Започна да ухажва Иглика – правеше й подаръци, водеше я на скъпи ресторанти, превърна се отново в оня неин държан на каишка Андрей. Докато една нощ се престраши и й каза:
- Хайде да си осиновим едно бебче, не искаш ли, ще си го обичаме и ще се грижим за него, какво ще кажеш, а?
Иглика се развика нещо за копелета, изблъска го от леглото и той отново се прибра сам в стаята си и може би и него щеше да го разяде злобата, ако не беше сладката Мария. От бремеността беше станала още по-хубава, вече й личеше и той ходеше при нея все по-често да й се любува. Когато му каза,че ще е момиченце той я погледна сияещо .
- Сигурно ще е красива като теб!
Така Андрея се появи на белия свят една пролет за радост и тежест на майка си, а за баща си – дар Божи. Андрей отиде веднага в болницата и започна да се грижи за двете си жени както ги наричаше. Децата на Мария бяха при майка й докато тя се оправи с четвъртото. Заживя странен живот Андрей. За него всъщност имаше живот само когато бързаше да отиде при Мария и някоя и друга седмица когато оставаше при нея и сладкото им бебе. Беше красива малка кукла с големи букли , приличаше на майка си в очите и косите, но всичко друго беше взела на баща си.
Иглика се щураше като луда между безполезни доктори и упоритата си амбиция , че ТО трябва да е само нейно. Но накрая направи нервна криза, лежа седмица в болницата и успя да дойде малко на себе си . Прибра се една сутрин в къщи и се обади на Андрей да се прибере вечерта по-рано и легна в леглото зъзнеща от страх и срам и мисъл, че е победена.
Той се прибра рано, отиде в стаята на Иглика , погали я приятелски по ръката .
- Как си?
- Добре. Ти… къде се губиш толкова време?
- На работа, нали знаеш. Има ли лекарства, които трябва да купя?
- Не, седни, моля те. Виж, размислих – съгласна съм.
- За какво?
- Съгласна съм да си осиновим дете. Но да не е съвсем новородено. Все пак да е поне на половин годинка някъде. Страхувам се, че няма да се справя.
Той я гледаше тъжно и си мислеше – защо животът не го събра с Мария .
- Ще говорим пак, сега почивай - загъна я и излезе от стаята й. Така ден след ден Иглика заживя с мисълта, че Андрей ще намери точно онова дете, което си представяше и умираше от страх за всичко - как ще го къпе, храни, облича. Гледаха деца в две заведения, но тя не хареса нито едно . От вълнение спря да се храни вземаше болнични и подготвяше стая за бебето.
Когато Мария разбра,че Андрей ще си вземе дъщерята, плака дълго и безутешно. Но всичко стана някак много бързо. Той заведе Иглика в дома й, Мария с неподозирана ненавист й показа детето, а Иглика хареса момиченцето. Всички обяснения на Андрей,че това семейство, нямало финансова възможност да се справи с четири деца и търсели някой да осинови най-малкото , тя чу в някаква мъгла и не обърна внимание на нито една дума. Просто искаше това момиченце.
След дълги перипетии по разни служби, службици, чиновници , които идваха поне седем пъти в дома им , подлудиха Иглика до краен предел. Все пак един слънчев ден Андрей взема дъщеря си и я занесе в дома си. Тя стана негова любимка, като че ли пред очите му растеше малката Мария, като че ли мечтата му да я носи в себе си почти се сбъдна. Иглика стана грижлива майка, името на детето прие с мисълта, че нищо случайно няма на този свят и това е бебчето отредено за нея. А Мария залиня – от мъка по сладката малка Андрея, от все по-редките срещи с Андрей, от избухливият Найден, който остана в къщи след дълги митарства по света, отдаде се на трите си деца , но все се обаждаше на Андрей да излезе с количката да може да зърне дъщеря си. В сърцето на Андрей се настани лека тиха тъга, само смехът на Андрея, дългите й огнени коси извикваха усмивка в очите му – той виждаше в нея хубавата свята Мария, която го дари с дете и с безкрайна любов, която никога повече нямаше да има в живота си.