автор: mpaloma

Като черна сянка в силуета на нощта
събира своите пръснати звезди,
вдъхновена от илюзия и изгубена в суета
хвърля се в ироничен огън и в пламъците се топи.
Целува звуците на глухата тишина
и потъва в аромата на нощния хлад,
изправена душата ми върви по счупени стъкла
спъва се и пак обича тя ,обича на инат.