Порасна момчето голямо,
но пак си остана дете.
Той литка се като реката,
ту към таз, ту към оназ...
Не намерил пристана свой,
остана си просещ за ласка,
която се дава, ето така...
да се гадилка душата.
Натъкмен, пременен за среща,
днес сърцето отново тупти.
Той там талант ще покаже
и много овации горещи.
Не спирай, бъди си момче,
изгубено в дебрите на гората.
Разпръскващ аромат на цветя
и усмивки за всички жени.