автор: 5kolio

ПОКварени

Не допускам да не преиначаваш
Многозначностите опират до преди
Ако стрелките се разбъркат
Не ги опипвай за поправка
Посоки - клети събирателни
Докосваме се с допирателни
И приблизително се приближаваме
Еволюираме... почти
И пеем изпотени възнак
Сред пурпурноразтварящи мъгли

Полупрозрачни са ушите ни
Когато се опитват да мълчат
Полупротивни са децата
Приклекнали си в нужда да гълчат
Звездите се поумориха
Да мислят и разпитват пак

Откакто спрях да наблюдавам
В очите ти единствен небосклон
Между звездите сякаш нещо секна
Затуй изхвърлих ледовете
През терасата, а
Помежду им - стъклена преграда
Ни пот-ни от студ, залепват всички
По-гладко-жалничка повърхност