автор: jitanosten

Превърнали сме едва ли не в спорт оплюването на всичко българско. За жалост до голяма степен сме прави! Къде са корените на недоволството ни, защо сме толкова черногледи и може ли да се променим към по-добро са въпроси, за които могат да се напишат няколко различни трактата.
Водейки се от личният си опит, аз ще нахвърля само няколко бегли щриха по този сериозен проблем.
Имах малък творчески успех, с който се похвалих пред три – четири колежки в училище. – Колега – скептично се усмихна една от колежките ми – Не бъди наивен да осветляваш повече хора за успеха си! Това не е достижение, за което ще се говори в цялата държава, а скромно твое постижение. Познатите ще ти завиждат и дори няма да те поздравят за успеха. Направил си нещо с таланта, ума си и на всичко отгоре не си спечелил никакви пари от това. Кажи, за какво да те уважават, според общоприетите разбирания? – А какви са общоприетите разбирания? – наивно запитах аз. – Ами трябва да си се сдобил с голяма сума пари, придобити независимо по какъв начин. Дори ако си бил достатъчно голям ТАРИКАТ и си измислил някаква далавера, от която си се облажил финансово, ще събудиш не само завистта на околните, но определено и някакъв респект. Тогава ще те поздравят, дори да не ги уведомяваш за това. – Според теб излиза, че у нас уважават преди всичко мошениците? – опитах се да не се съглася аз – Така е! Уважават се и общонационалните успехи на някого, но ако е нещо в малък личен мащаб, се игнорира тотално. – А защо е така? – продължавах да ядосвам колежката си, с детински въпроси. – Защото сме невъзпитани! – директно ме отряза колежката – Всичко е въпрос на възпитание, а ние за жалост го нямаме това – седемгодишното! Вземи сега и само за експеримент прати на двадесет твои познати информация за малкия си успех! Ако ти отговорят повече от 20 %, аз ще се преименувам Айше!
Так и сторих. Резултатът бе, че два дни след пуснатото по интернет писмо, ме поздравиха само трима души. Обсъждайки резултата с колежката си после, която продължи да се именува с българското си име, се опитах да оправдая ниската обратна връзка със собствената си особа, почивните дни и възможността някой просто все още да не е прочел писмото. – Ааа, не! Определено грешиш! – засмя се тя – Ако се бе появил по националната телевизия, дори с някоя глупава изцепка, щяха да разберат, независимо от почивните дни! Един германец, французин или англичанин ще те поздрави, дори само от куртоазия, защото така е възпитан. Нашия бай Ганьо ще се направи, че не те е чул, не е разбрал или ще ти се присмее, независимо от успеха ти! И на запад хората завиждат, но не го показват така явно. Тук ще се подмажат и ще похвалят престъпника, но постигнатото с честен труд и особено с талант, ще погледнат накриво, изпод вежди, защото по този начин ти доказваш, че си нещо повече от тях. Българинът не обича никой да е повече от него, човече! Проумей го! Затова всъщност като държава не получаваме никакви пари от патенти и лицензи за големи открития! Ако изобретатели като Асен Йорданов, Петър Петров или Румен Антонов бяха патентовали своите открития в България, а не в чужди държави, и държавата щеше да има по-голям авторитет, и това щеше да ни носи финансови ползи, но ...... !
Да продължавам да споря бе просто неуместно. И сам отдавна бях направил простичкото заключение, че в повечето развити държави, хората ценяха способните в една или друга област свои съграждани. Дори нещо повече! Те привличаха кадърни млади специалисти отвсякъде, осигуряваха им възможност за развитие, стимулираха ги по всякакъв начин, за да използват ума и таланта им. Така от България изтекоха хиляди млади специалисти. В момента те помагат на други държави да печелят повече пари, да бъдет водещи в различни направления, а ние, благодарение на завистта и простотията си, вече нямаме ефективна икономика, войска, правосъдна система, здравеопазване, образование и най–вече КУЛТУРА!
Защото какъвто и да е конкурс, в каквато и сфера да се обяви, в крайна сметка ще го спечелят роднините, съпартийците или тези, които преди това са си платили. Почтено проведен конкурс у нас е, като да видиш бяла лястовица! Назначените на хиляди общински и държавни служби бюрократи, са ТАКИВА именно, защото са заели тези постове НЕЗАСЛУЖЕНО! А най-голямата беда е, че децата и подрастващите в момента приемат това за нормално!!! Ние продължаваме да изоставаме във възпитанието на децата си, в образованието им и най-вече в добрия личен пример! Когато собственото ти дете проумее, че за да те уважават в нашата държава, трябва да си богат, независимо как си го постигнал, прост, нахален, агресивен, да не зачиташ нито писани, нито неписани закони, правила и норми на поведение, а ти да го поощряваш, защото само така може ДА ОЦЕЛЕЕ, тогава пиши я бегала тази държава! Управия няма и няма да има, независимо коя партия управлява, независимо словоблудството, с което ни заливат всеки ден медиите!

Красимир Бачков