Фреди вървеше бавно и безцелно. Антенките му бяха клюмнали надолу и току да опрат земята. Мислеше си за дом. Мечтаеше си някъде да се скрие от всички на топло и сигурно. Искаше му се черните точки на червеното му гръбче да избледнеят, да се слее с черната земя и да стане незабележим.
Денят беше прекрасен. Слънцето надничаше между клоните на дърветата - гиганти, и правеше бели слънчеви зайчета по зелената тревица. Цветчетата се надпреварваха кое да улови повече от топлината му. Обръщаха се по посока на светлината и се усмихваха на случайно близналия ги слънчев лъч.
Фреди не забелязваше красотата около него. Може би ако разпереше крилца и полетеше над горската поляна щеше да усети и той топлината на слънцето, радостния шепот на тревата и доволната усмивка на цветята. Идваше пролетта и гората тръпнеше от радостна възбуда.
- Ей... гледай къде вървиш, бе! Заблеяни младоци. Пълзят безцелно и ще те отнесат като нищо. Тц, тц, тц. Какво като си красива калинка и ние сме живи твари. - извика сърдит стар бръмбар.
Фреди се стресна и смени рязко посоката като измърмори вяло едно извинение. В този момент дочу слабо стенание. Огледа се и видя зад едно паднало листо нещо червено на черни точки. Запъти се натам и с изненада откри една калинка. Мая гледаше изплашено и се опитваше да се скрие зад листото. Едното ù крилце висеше ударено и тя не можеше да излети.
- Здравей! Не се страхувай. Ще ти помогна. Аз съм Фреди.
- Здравей. Казвам се Мая. Сигурно никога повече няма да полетя. Загубена съм... Но все пак ти благодаря за добрината.
Фреди се огледа и видя в далечината червено голямо кръгло... нещо.
Ококори очи и сърцето му се разтупка силно.
"Ето го...! Моят дом..." - помисли си той. Помогна на Мая да стигне до там и двамата влязоха вътре. Колко просторно и приятно беше вътре!
Следващите няколко часа Фреди домъкна в новия си дом мъх и листа. Направи меко легло за Мая и реши да излезе да потърси нещо за хапване.
- Толкова си красива, Мая! Почини си. Аз ще се върна след малко. Не се предавай!
Тя го погледна с тъжни очи и се опита да му се усмихне. Като че ли искаше да се сбогува, но Фреди възбуден и радостен не разбра изражението и , изпълзя навън и литна. Пред очите му беше още леката усмивка на Мая. Толкова беше красива... Сърцето на младока щеше да изхвръкне от превъзбуда. Ето, че си намери дом и спътница в живота за един миг. Надеждата се върна и той радостно литна към близкото дърво. Слънчев лъч го погали по крилцата, нежен ветрец го люшна напред и той усети аромата на гората - миришеше на пролет.
Побърза да се върне в новия си дом и тананикайки си весела мелодия, кацна пред входа. Нямаше търпение да донесе подаръка за Мая, които беше открил на едно зелено листо - тлъста и сочна листна въшка. Сигурно щеше да се зарадва и да възстанови силите си.
В този момент земята потрепера. Дочу се страшен грохот. Фреди не разбра какво става. Стоеше точно пред входа на дома си когато... той изчезна...
- Подай, подай! - момчето извика на приятеля си - От тази кутийка от Кока-Кола става страхотна футболна топка.
- Голлллл! - извика възторжено другото момче и със силен удар запрати кутийката в дървото насреща - Нямаме време, побързай!
- Знам. Идвам веднага - отговори първото момче, затича се към дървото и с отскок се стовари с два крака върху посмачканата кутия. Чу се трясък и тя се сплеска от тежестта му.
Фреди вървеше бавно и безцелно. Идваше пролет, но той не усещаше аромата на гората, нито обръщаше внимание на радостния шепот на тревата...
...................................
Фейсбук: Кали. Лично творчество. Разкази
Дани Паскова- Кали: Блог:
http://callisto01.blogspot.com/
http://calli.blog.bg/