автор: swetulka

в собствените си заблуди,
умиращи по малко в дните
и знаем,че в душите си сме други-
по-мъдри,светли и честити.
Догаряме по залез с малките утехи-
до дъно чаша-хапче за заспиване,
захвърлили ненужно тежките доспехи
за глупости със Санчо се препираме.
И тръпнем непонятно чакащи за чудо,
бленуващи любов ,комфорт и слава,
а Чудото във нас-нарочвано за лудост-
като реванш дарява ни забрава...