В сумрака търси някаква утеха в пепелта,
заблудено болката с илюзия лекува,
събира с длани пръснатите си стъкла
и в миража влезе и потъна.
В море след звезди безпомощно плува
с надежда да стигне до техния бряг,
умореното ми сърце шумът на вълните целува
и на дъното разпиляно не престава да обича пак.