автор: 5kolio

Бродих като в унес до зори
С изпепеляващи от влагата очи
Бродих сам дори
Докато нежност в гърлото ми загорчи

Кой пак ме укори
Затуй, че самотата ми личи?

И още бродя - утрото ще прогори
Наивен блян със пурпурни лъчи

Улавям се, че бродя - кога ли ще се умори
Несретникът, комуто тъй и не омръзна да мълчи
Но неизбежно е - ще бродя
Докле по-луда тръпка ме-не покори

Ще бродя - хич не ми пречú
Пречистено ще прозвучи
Поне във нечии уши

Движенията си като махало повторú, когато
Тягостно свещта възкликне, съборú
Терзаещия тътен, не чувстваш ли -
В стомаха ти все още той бучи


Не се мъчú, очите затворú
И... улучú!
А сетне жертвата си приберú!
Плачú... Горú!
Мъчú се... Спрú!
Качú се... Спú!
Втечнú се...
Пи...

Безбрежност...
И?!?