автор: wingstofly

Възможно е да се завърнат птиците,
по дланите ми да накацат и по масата,
по празните столове, по леглото,
и по покритите със самота прозорци.

Възможно е гнезда да свият
в избелялото на старите картини,
да пият от мастилото на миналото
и да нарисуват пролетни листа по кожата ми.

Възможно е и облаците да се влюбят.
Запели ветровита песен да се втурнат,
да прекосят земята и да те намерят,
и после като орисия да се върнете.

И после ще си дъжд и ще си неизбежност
и покривите ще са нещо незначително.
Ще пеят птиците и ще се разлистят спомени.
И ще покълнат макове от раните ни…