автор: Calli

Топличко е под завивката. Сгушила се, Алекс се усмихваше в съня си. Чу се любима мелодия. Телефонът иззвъня и тя отвори очи. С едната ръка напипа копчето и спря алармата за събуждане. Протегна се сладко и се усмихна на утрото. До нея котаракът ù измърка сърдито, сякаш казваше: "Къде бе? Стой си тук, луда жено! Кой ще ме топли сега?"
Алекс го погали нежно и скочи от топлото легло. Той се протегна, отвори едното си око и се приплъзна на мястото, където до преди секунда спеше младата жена.
Александра трябваше да стане и да отиде на работа. Пусна радиото. Из апартамента се разнесе музика. Дори и радиоводещите не бяха станали още, за да развалят звученето на музика в ефира с редовните реклами за прах за пране и матраци "Дормео".
Момичето влезе в кухнята и включи кафе машината, която беше заредила от вечерта. Бързо влезе в банята, взе си душ и се облече. Погледна през прозореца и потрепера. През нощта беше навалял пресен снежец. Колите бяха бели, стояха послушно и тихо на паркинга отпред и очакваха стопаните си, за да им дадат "живот", запалвайки двигателя. По пресния сняг още не се виждаха ничии стъпки. Беше още 5.30 часа и светлината навън идваше само от отражението на уличните лампи по белия сняг.
- Уффф, студеничко е май. Зима е все пак. - повдигна вежди Алекс, отпивайки от топлото кафе и се врътна закачливо.
Погледна се в огледалото в антрето, докато си обличаше дебелото палто, и се усмихна на себе си. Обичаше да се усмихва рано сутрин. Така денят ù като че ли винаги беше хубав. Грабна чантата и топлите ръкавички и входната врата се хлопна зад нея. Вътре остана само котаракът, който вече хъркаше и мъркаше, сгушен в леглото ù.
Наистина беше студено. Вятърът така "режеше" страните ù, че тя повдигна с едната си ръка топлия шал и се опита да се скрие в него. Спирката на автобуса беше близо. След 5 минути Алекс вече потропваше и пристъпваше от крак на крак, взирайки се в далечината, откъдето трябваше да се зададе нейният превоз до работното място. Погледна отсреща часовника на "Пикадили" и изчака да покаже градусите. -7 градуса. Защо ли се усещаше като -15? Сигурно заради това, че в морския град почти винаги духаше. Зимата вятърът свиреше и "шибаше" в лицата хората, като че ли ги наказваше заради прохладата, която им носеше неговият събрат бризът през лятото.
Алекс видя задаващия се автобус.
- Точно навреме. - си каза тя и се качи.
Вътре беше студено точно колкото и навън.
- Нищо, ей сега ще пристигна и ще се стопля.
Седна на студена пластмасова седалка, на която като че ли преди нея е седял снежен човек, но дори и това не я накара да се намуси. "Започва нов ден. Трябва да го посрещнем с усмивка." Така си мислеше младата жена, въпреки че отиваше на работа в болницата. А работата ù никак не беше лесна. Чакаше я цял ден -12часа напрегнато тичане, разговори с изнервени пациенти и колежки. Тежки случаи на страдащи и умиращи хора.
До нея на седалката седна пъшкаща жена. Алекс се посмести навътре към прозореца, за да ù направи повече място и поглеждайки я зад шапката и шала, позна лицето на жена, която работеше в болницата.
- Добро утро! - поздрави момичето усмихнато.
- Здрасти! Добро ли? Я гледай какво скапано време! Ще изпукаме от студ. Мразя зимата. Не стига че е студено, но и тоя вятър направо ще ни издуха. И сняг на всичкото отгоре. Ще вземе човек да падне и да си счупи нещо - я крак, я ръка. Отиде после в гипс месеци. Ама поне ще си стоиш на топло вкъщи. То не, че в къщи е много топло... С тия цени на тока стоим и мръзнем в собствените си домове като кучета. Поне да можеше да си купим нещо по-свястно за ядене. Ама не! Заплатите едва стигат да си платим сметките и за някакви боклуци от магазините, пълни с нитрати и отрови. Ама нали сме издръжливи. Мръзнем и ядем, та чак ушите ни плющят.
- Билетчета и карти за проверка! - чу се гласът на контрольорката.
Това спря за минутка словесната атака на мърморещата жена.
Алекс си отдъхна и се загледа през прозореца. Навън вече се развиделяваше. Градът се събуждаше и отърсваше прясно навалелия сняг от сивата си бетонна снага. Все повече хора се виждаха да "щъкат" навън. Завити с шалове и нахлупили шапки, те вървяха забързани нанякъде и никой не поглеждаше към плахо подаващото се слънце иззад тъмните зимни облаци. Може би защото то не се усещаше. Толкова беше студен вятърът, че лъчите на слънцето не можеха дори да близнат с топла ласка зачервените от студа бузи на хората.
Алекс усети сръгване в ребрата дори и през дебелото палто. Стресна се и се обърна към седящата до нея жена.
- Какво си се зазяпала в тоя прозорец? Май спиш още, а?
Как няма да спиш, като започваме работа толкова рано. Кой нормален човек започва да работи в 7 часа сутринта? Ние, кой! И то една работа... Поне заплатата да беше добра. А то - работиш като луд за жълти стотинки. И не стига, че не ти плащат добре, ами и те хокат и ти мрънкат, ако те видят да стоиш 5 минути, без да правиш нищо...
Алекс вече не чуваше думите на седящата до нея сърдита жена. Само кимаше мълчаливо. Усмивката ù се беше изгубила някъде между първото и второто изречение на мрънкащата особа. Погледна човека, седящ на отсрещната седалка. Лицето му беше мрачно и отчаяно. Дълбоки бръчки прорязваха челото му, а погледът му беше празен. Очите им се срещнаха за миг и Алекс притеснено извърна поглед към млада жена, държаща се за седалката и поклащаща се като в транс от движението на автобуса. Тя май наистина беше в транс. Лицето ù беше каменно и въпреки перфектния грим и дрехи по последна мода, не можа да задържи погледа на момичето за дълго. Отзад седеше майка с дете. Алекс чуваше как му се кара и нарежда. Детето мълчеше и брадичката му потреперваше - току да се разплаче.
- Сместете се, де! - раздразнен мъжки глас се провикна от вратата. - И ние искаме да се качим. И нас ни чака цял ден работа. Патки заспали!
Автобусът беше претъпкан. Чак сега Алекс видя колко е прашно и мръсно вътре. Още малко оставаше до спирката на болницата. Момичето нямаше търпение да се измъкне от този студен капан, пълен с отчаяни каменни лица и мрънкащи езици.
Стана и се запромъква през навалицата към вратата. Добре, че преди нея вървеше спътницата ù по седалка и с викове и здрави лакти проправяше път и на двете към изхода на прашния автобус. Бръмчащото возило сякаш я "изплю". Навън я "шибна" студеният вятър и тя потрепера. Сви се в палтото си и закрачи с уморена крачка към болницата. Раменете ù бяха отпуснати. Лицето - каменно и сърдито. Какво беше направил този автобус с нея?...
- Добро утро. - поздрави колежката си вяло тя. - Как изкара смяната? -Не че искаше да знае, виждайки кого сменя на работа. Просто беше любезна.
- Еее как. Много работа както винаги. Всякакви идиоти и малоумници, сетили се да "умират" през нощите. - отговори, изнервена и уморена, видимо недоспала жена на средна възраст и побърза да си тръгне за вкъщи.
Алекс обичаше работата си. Въпреки че не беше добре платена, въпреки че беше тежка и уморителна. Зареждаха я адреналинът и благодарните очи на пациентите...

Телефонът иззвъня вече за пореден път. Алекс се стресна и видя, че се е успала. Избута котарака. Той се намести на мястото ù и захърка отново. Момичето скочи, облече се бързо и хукна за работа.
Отново студ. Отново мръсен и прашен претъпкан автобус с мрънкащи устни и каменни лица. Отново младата жена отиде на работа уморена. Тежаха ù мислите, тежаха ù думите, тежаха ù краката. А усмивката ù не можа да избута тежкото каменното изражение на младото и красиво лице.
- Не може да продължава така! - мислеше си Александра вечерта като се прибра вкъщи. Беше седнала на мекия диван в хола. В скута ù доволно мъркаше котаракът и протягаше шия, докато тя го галеше зад ушичките.
Тогава младата жена съзря своето спасение. Стоеше на полицата с книгите. Стана и отвори синя пластвасова кутийка. Усмихна се злорадо, набута съдържанието в страничния джоб на чантата и си легна доволна.

Телефонът иззвъня. Алекс се протегна и с усмивка стана от леглото. Приготви се за работа, отпивайки топло кафе под звуците на нежна мелодия от радиото. Вървеше бодро към спирката. Като пристигна, погледна часовника и видя, че има време да се приготви за влизането в омразния автобус. Бръкна в страничния джоб на чантата си и се ухили сама на себе си.
Ето го! Автобусът се задаваше от към светофара. Алекс смело влезе вътре и седна. Сякаш днес шофьорът беше друг. Беше затоплил автобуса и вътре беше уютно и приятно.
Ето я и нея! Мрънкащата жена се качи от следващата спирка, настани се на вътрешната седалка и започна да ù говори. Какво говореше, Алекс не чуваше, защото в ушите ù звучеше музика.
- Извинявай, не те чувам! Със слушалки съм. - каза тя на жената, сваляйки за миг едната слушалка от лявото си ухо и поставяйки я веднага отново.
- Аааа, добре. Ясно. - каза жената и насочи вниманието си към младата колежка, която седеше на предната седалка.
Алекс тържествуваше. В ушите ù се носеше прекрасна музика, чак ù се искаше да си затананика с нея. Усмивката не слизаше от лицето ù. Погледна мъжа, седящ на отсрещната седалка. Същият онзи с мрачния и отчаян вид. Смело срещна погледа му и се усмихна. Лицето му се промени. Ъгълчетата на устните му плахо се разтеглиха настрани и той се усмихна. Колко красиви бяха сега бръчиците по набразденото му лице. Алекс сякаш летеше. Погледна нагоре и потърси младата жена с каменното лице. Ето я. Стоеше и се поклащаше точно над нея. Като с магнит Алекс привличаше погледите на хората около себе си. Жената я погледна и се усмихна приветливо:
- Натиснах ли ви? Простете! - мило каза тя. Лицето ù вече не беше каменно. Толкова топлота се четеше на него.
Алекс продължи да се оглежда. Видя майката с детето. Беше го гушнала нежно. В едната си ръка стискаше шапката му с пискюлче, а с другата милваше и оправяше къдриците му.

Автобусът спря с ръмжене. Алекс слезе и задминавайки групичката от жени, насочили се към болницата, прошепна на ухото на момичето, седящо в автобуса пред тях, което вървеше с приведени рамене и с тъжно изражение:
- Купи си слушалки!


- Добро утро! Ще се трудим ли днес?
- Добро утро, Алекс!
- Добро утро, Алекс!
- Добро утро, Алекс!
Започваше новият ден. Тази сутрин Александра чуваше само това: едно усмихнато "Добро утро!".

...................................
Фейсбук: Кали. Лично творчество. Разкази

Дани Паскова- Кали: Блог:
http://callisto01.blogspot.com/

http://calli.blog.bg/