автор: dalla

нощта
надрусана със звезди
станала отдавна по-велика
от създалия я
се разхожда пак пияна
по покривите
подвила полите до
коляно
стъпва по главите
на комините
крещи с езика
на размазания грим
на полубудните птици
и хвърля огърлиците
подарени от любовника
във спиците
на полумесеца
"....ДА СЕ ЗАДАВИШ ДАНО..."
и се задавя от
изграпавялия си глас
в затишието на града
хлипането й омаломощава
въздуха и той се скрива изплашен
някъде под земята
там горе, във Вакуума
нощта за последно
с писък се съвкуплява сама...