автор: silence

Никога не съм казвала "ще ми липсваш". Това няма да отложи раздялата. Какво могат да донесат две-три думи? Не могат да променят събитията, както не могат да променят непроменящото се.
Две думи - стоят като увиснал мост между двама и аз се колебая дали да го спусна.
Защо да казвам "ще ми липсваш" когато това ще го накара да се почувства виновен?
Защо да кажа "липсваш ми" - нима километрите ще станат по-малко?
Няма да казвам "липсваш ми". Предпочитам да се залъгвам, че това не е така. Нека да си остане неизречено.
Въобще липсата - това така безполезно чувство!
Но той ми липсва. Много. След много дни колебание реших да действам по въпроса. Грабнах телефона и:
- Ало.
- Ъъъъъ ..... здравей. - ха сега де! Как се започва темата?
Мълчание.
- Децата добре ли са?
- Добре са, що?
- Ми...обаждаш се по странно време...какво става?
- Нищо. Исках да те чуя. Как я караш?
- Все същото. Тия не знаят да се забавляват. Уж се посприятелих с един тука, ама ....... А ти?
- Аз....ами...-решавам да стрелям - Липсваш ми.
Мълчание. Почти чувам как различните релета започват да щракат из главата му....Най-сетне чувам гласа му:
- Добре ли си?
- Аха. - явно не разбира - Но ми лиспваш.
- Имаш проблеми ли?
- Е, имай ми малко доверие - спрявам се.
- С майка ми ли си се сдърпала?
- Мнеее, от къде го измисли?
- Какво тогава?
- Ми нищо. Липсваш ми - решавам да затвърдя репликата белким проумее.
Мълчание.
- Виж, разбрах. Намерила си си друг. Е, не е страшно...Само не прибързвай в решенията...
- Какви ги говориш? - почвам да се ядосвам. Може би причината е в закъснението по телефонната линия.
- Ами...обаждаш се не в уговореното време, казваш, че ти липсвам.....има нещо - усещам го.
Е тука вече избеснявам и изкрещявам:
- Има - да. Нещото, което го има е, че ми липсваш.
Мълчание.
- Аха. Остана още малко. Не се натъжавай. И вие ми липсвате.
Мълчание.
- Хайде, ще се обадя в уговореното време. Целуни децата.
- Бай.
След десет минути.
- Да?
- Сигурна си, че не си си намерила друг?
- Що за идиотски въпрос, боже! И да съм си намерила - няма да ти кажа.
- Добре де, реших да попитам. Бай.
След час.
- Да?
- Ехооо, здрастииии - жената на най-добрия му приятел - През уикенда ще ходим до Несебър, що не вземеш да дойдеш с нас?
Две плюс две ра вно на:
- Обаждал ти се е.
- Ааа...ъъъъ....е да, разтревожен е малко..щото ......абе мъжка му работа - мисли си някакви неща...

Е, толкова по опита ми да кажа "липсваш ми". Май е трябвало до го направя по-рано, м?