автор: verysmallanimal

...Не стига това, ами като се надигна морето и взе, че ъсна реката назад, а тя пък докара русалките. Русалки бе! Гледаш го - жена, посегнеш да го погалиш - то се изсулва като риба.
Бая народ беше пощръклял по тия хлъзгави чудеса, ама не ги огря - тука, насред балкана, хората не са рибари и ако не се броят малките мренки, нищо не разбират от тоя занаят. А занаятът си иска майстора - ей на, Цепата - тъй бързо прекарва чашата ти покрай вечно течащата вода от крана на мивката, че не можеш разбра има ли вода в ракията или има ракия във водата. Майстор си е той, няма лъжа. Та от всички мераклии за русалки само Симо Козаров май се облажи. Казвам "май" защото в днешно време нищо не е сигурно. Ето какво разправят: като се обърна реката в правилната посока и улиците поизсъхнаха, Симо забелязал една русалка да се крие до плета, дето разделя неговата къща и тая на Домузчиеви. Подплашил я Симо, тя хукнала към избата, а той - след нея. Тук - там, накрая, нали водно животно, скочила русалката в бъчвата с вино. А хич не му е малка бъчвата на Симо - тя е от едно време и събира към петстотин кила вино, ако не и повече. Като видял как цопнала оная морска мома, нашият се засилил и скочил и топй в бъчвата. Сега, аз не знам кое какво, ама си мисля - Симо до ден днешен го няма, значи, че я е скепцал там вътре и сега си живеят кротичко на дъното. Помня го като днес тоя ден - баш тогава изчезна и Пепа, на Домузчиев малката дъщеря. Ама не ми се вярва да е забягнала със Симо - той да не е луд, да остави цяла русалка в бъчва с вино и да се халосва с тая пикла....

( Чуто през една нощ, когато нямаше ни радио, ни телевизор, имаше само звезди по небето)