автор: Alba

Поезията е живот на скорост.
Поемаш дъх, но мига е минал.

Ти го гониш, но той вече е преживян.
Трябва да измислиш нов,
но мисълта е в паметта на самолетната кутия.
Тогава?
Остава само да размесиш кашичката на преживелици
и премислици и да сложиш твоята подправка, за вкус,
нищо повече.