автор: Bukvist

Дългият ден дъждоструйно догаря,
дъх детелинов довява дъжда.
Диплят дерета, друми, дъбрави
дъхаво девствена, дивна дъга.

Диря дома, дето детство денувах.
Детство денувах до доесенни дни.
Диря дома, де доброто добрува:
дядо, дечица – другари добри.

Диря дома, дето дъб дълголетен
до двор детелинен достолепно дъхти.
Диря дъба – дъгоклонестен, дето
домашния дух дълголетно държи.

Дочувам далече – дудуче допява.
Дочувам добитък да дрънка. Дали
добичета дядо довежда, довпряга,
добичета дойни, до дам да дои?

Дирейки дълго, домръквам до двери,
дъбови двери – двукатно дърво.
Домръквам до дом – дувари дебели.
Дом, дето дядо дарува добро.

Дръжката дръпвам. Допирайки длани,
драки докосвам, дохлопват дъски.
Двери доскръцват дървоядно дълбани.
Дънер до двора догниващ дъхти.

... Днеска домът, дето детство денувах,
див, дообрасъл, досрутен дими.
Дървояди дълбаят, догробно домуват.
Дявол до двери двуножник държи.

Дядо, дечица – другари добри,
диря деня, дето детство денувах...
Детство денувах до доесенни дни.
Диря дома де добро досънувах.