автор: rosi45

Младата жена отключи вратата,
влезе в тъмния хол и седна в креслото. Сърцето ù биеше ускорено. В главата ù се блъскаха хаотично мисли. Какво не беше наред? Та тя бе намерила мъжа - мечта! Мил, нежен, внимателен, галантен, отзивчив, очарователен. Умело поставяше в краката ù букет от звезди. Никога не се обръщаше след жена, никога не коментираше достойнствата на друга жена пред нея... толкова тактичен! При това умен, ерудиран, че на всичко отгоре и стилно облечен. Тогава? Всичко беше прекалено хубаво, за да е истина... Постепенно мисълта се избистри - този човек ù действаше като наркотик, ставаше зависима, подвластна, не можеше да мисли за нищо друго освен кога ще го чуе по телефона или ще се види с него. Кога ще чуе магическите думи: "това е за теб, скъпа", "нали знаеш колко специална си за мен, любов моя". Нещата излизаха от контрол. А тя рядко си го позволяваше. Защото, не някой друг, а животът я бе научил, че в края на улицата винаги има едно "но", едно голямо НО... Реши, че ще бъде по-здравомислеща. Стана, светна лампите, взе си душ и успокоена от решението си, заспа спокойно.

Събуди се от телефонен звън. Вдигна слушалката тръпнеща.

- Добро утро, миличка. Чуй, това е за теб...

В слушалката се чу разтапящият глас на Майкъл Болтън, неин любимец. След малко:

- Скъпа, днес няма да се видим, ще бъда извън града, по работа. Целувам те нежно...

След работа, тя се обади на приятелка. Решиха да отидат до малко отдалечен, но много луксозен център - да се поглезят. Освежени и разкрасени, влязоха в ресторанта. От прозореца до масата им се разкриваше приказна нощна панорама. Пианото свиреше нещо леко. Беше много уютно и приятно. Сетивата се отпускаха... Но не толкова, че да не чуе един топъл мъжки глас да казва:

- Това е за теб. Нали знаеш колко си специална за мен, съкровище мое...
Обърна се бавно назад. Знаеше какво ще види, но би искала да е сбъркала. ТОЙ седеше срещу млада, приятна жена. Държеше ръката ù в своята и целуваше дланта ù, а с другата ù поднасяше алена роза.