автор: daro

Свободна от душевна немотия
леха на север се извива.
Сред разпуснати коси на хребет
вятър, с гребена им свири.
Белязан друм, съдбовност
е посоката поднесена в тепсия,
която всяка сол с духа гори я.
С каква ръка ще вземе залък –
да рекне Варна, Пловдив…
и СофИя.
Поетите…
по спусъка на думите кървят.