автор: ElijahAbbot

Бургас. Лято.

Дойде краят на юли и най-накрая реших да изляза от вмирисаната и прашна София. БДЖ-то тръгва - "Подуене, Ихтиман, Костенец... и ето извисява се величав комин" - както пее любимият Митко Таралежков.
Вдишвам изпаренията от Нефтохима, закашлям се и се усмихвам; home, sweet home. Хайде сега да завъртим няколко телефона да проверим кой жив, кой умрял, кой по света и кой у нас.

- Ало, Геш, как си бе, лице?
- Ооо, Илийка, жив ли си бе?
- Все още мърдам.
- Браво на теб. И как така се сети да се обадиш?
- Ами на, добрах се пак до морето и почнах да се сещам за старите приятели. Тъкмо слизам от влака.
- Ах ти-и-и, долен софиянец. Ще те напиваме ли довечера?
- Познаваш ме, на това се надявам. Другите маняци наоколо ли са?
- Ами адаша си е Германия, бачка. Каза, че ще се прибира края на август. Тошето е тук, дори преди малко говорихме, а Бойко не съм гo чувал скоро, но знам, че са в Сарафово.
- Е, жалко, Гошо не съм го виждал вече 2 години, само по фейса драсваме по някой ред. Но пък Бойко миналото лято не го видях, така че не приемам извинения да не дойде.
- Хах, хубаво. Айде, ще им звънна и довечера на капаните, както повелява традицията.
- Супер, нека е към 10. Само кажи на кой точно.
- Е, как на кой? Ей, правеж!
- Баща му на Тошето още ли го държи оня? Мислех, че е фалирал.
- Беше го затворил само за миналата година. Сега вече Тошето го върти. Не знаеше ли?
- Не се е похвалил. Супер тогава, айде до довечера.

Ех, тоя капан. Най-мръсния на плажа, но с евтина бира и най-добрата шкембе-чорба за тежките сутрини. Нямаше работно време, често хората си осъмваха там и бащата на Тодор беше решил на второто лято да му даде закачливо име - "Капан за сънища". Лятно време доста хора се събуждаха недоспали и с натежали глави в това заведение. Затова и шкембето нямаше как да не е добро.
Аз пък трябваше да се обадя на още един човек. Първият ден на морето се отделя за най-важните хора.

- Ало, Ани?
- Здравей, Илия.
- Как си, красавице. На бургаска почва съм вече от няколко минути и не мога да не ти звънна да се видим.
- Радвам се за теб.
- Мислех си още днес да излезем. Сега е един, минавам през вкъщи да оставя багажите и да взема душ, 2-3 часа да ми се порадват нашите и съм свободен. Надявам се не си заета към 5?
- Ами-и-и, по-скоро съм заета. Да, заета съм.
- Жалко... А утре?
- Илия, сигурен ли си, че трябва да се виждаме?
- Заради миналото лято, нали?
- Да. И не само. Знаеш, че между нас няма как да се получи. А след всичко, което ми каза тогава...
- Но аз...
- Не, не ми обяснявай. Остави ме, забрави ме!
- Чао, Ани.

Тя затвори. И преди бях чувал думите "забрави ме" от нейните уста. Само че номерът със забравянето не ми се получаваше.

Вечер. Отсреща вълните тихо се разбиват в брега, влюбена двойка се разхожда по пясъка, а до поста на спасителите група напушени се смее гръмогласно. Ние пък, седнали в "Капан за сънища", преполовяваме трета бира. Бившите членове на напълно неуспешната гимназиална пънк-рок банда Free fly. Без барабанистчето, което се губи в Германия.

- И наздраве за най-великата абсолютно неизвестна банда в света!
- Наздраве!
- Момчета, трябва се съберем да си припомним "младостта" и да забием. Ще викнем и тримата си верни фенове - засмя се Тошето. - А ако не дойдат, поне ще цъкнем едно белотче. Геш, гаражчето ни чака, нали?
- Мен за белот ме бройте, ама за свирня - едва ли ще се получи. Освен, ако не ми намерите китара - казах аз.
– Защо бе, Илийка, домързя те да я домъкнеш ли?
- Не, продадох я преди три месеца. Криза!
- Стига бе! Че ти в София не свиреше ли? - учуди се Бойко.
- Какво да свиря, аз само първата година обикалях напред-назад с нея, после суша. Учене, работа, никакво време - нали заради това си идвам лятото за 2 седмици и по Коледа. Продадох я, едно, че трябват пари, друго, че я докосвах веднъж в месеца - за какво да ми прашасва само. Е, кухарката си я запазих, иначе как да живея с мисълта, че нямам китара? Все едно да ми вземат душата.
- Аз като те гледам тая вечер, друго, обаче, ти е взело душата - погледна ме Геша изпитателно. - Звънял си ѝ, нали?
- На кого?
- Айде не на нас тия...
- Все тая, няма значение.
- Има! Толкова години минаха вече. От гимназията за друго момиче от теб не съм чул. А ти си прост. Още като завършвахме тя ти каза, че няма да се получи между вас, след като ти със сигурност си решил да учиш в София. И, мен ако ме питаш, с право не е искала да имате връзка от разстояние. "Далеч от очите, далеч от сърцето." Две години след това не се бяхте чували и миналото лято какво - изскачаш и на вратата ѝ и само дето брак не ѝ предложи. То бива да си тъп, ама да очакваш, че нещо се е променило просто ей така с магическа пръчка... не мога да те разбера.
- И аз не се разбирам. Сега вече ще ви разкажа какво точно се случи... През цялото време я сънувах, всичките тези години. Кажи-речи веднъж седмично. Сънищата бяха странно реални - сякаш гледах какво е правила през изминалите дни, какво ѝ се е случвало, кого е срещала, какво я е вълнувало. Първоначално не обръщах внимание. После си мислех, че полудявам. А накрая започнах да гледам на сънищата като на сериал.
- Що за простотии сънуваш ти бе - изсмя се Бойко. - Аз пък не сънувам. Освен като съм много загорял и сънувам как мачкам циците на Памела Андерсън.
- Тъп цицоман. Що не сънуваш как се събираме пак и ставаме световноизвестна банда? Аз поне в гимназията само това сънувах - каза Тошето и стана да донесе още бира, цаца и картофки.
- Добре де, и ти накрая почна да вярваш на това, което виждаш в тея сънища? - попита ме Геша.
- Точно това е най-странното. Те се оказаха истина. Миналото лято седнах и ѝ разказах всичко, което помнех от тях. За почти всичко ми потвърди, че е истина. Освен едно нещо - че би желала да пробваме пак. А аз и това видях в сънищата. Сигурен съм! И след като всичко останало е истина, значи и това е!
- Лек, правилно си мислел, че полудяваш. Трябвало е да повярваш на това и да започнеш да се лекуваш - Бойко поклати глава.
- Аз пък ти вярвам - каза Геша. - Само дето не е трябвало да подхождаш така. Не ти ли мина през ума, че ще я уплашиш?
- Не. Всъщност много се чудех как да постъпя, но първоначално чувствах, че трябва да си мълча и чакам. Когато разбрах, обаче, че имам шанс не можах да се сдържа. Тогава тъкмо пак се бях прибрал в Бургас. И така, на следващата сутрин просто отидох при нея. Не знаех какво да ѝ кажа, от къде да започна. Като ми отвори вратата онзи ден ме обзе едно чувство, че трябва на всяка цена да ѝ споделя за всичко това. И в началото тя ме слушаше без да издава признаци на уплаха или учудване, само кимаше. А накрая просто заплака, изгони ме и ми каза, да я забравя. Историята след това я знаете - нали същата вечер се напихме като говеда у вас. За добро или за лошо, след това сънищата престанаха.

Всички се умълчаха и загледаха в чашите си. Тошето прекъсна мълчанието:
- Знаете ли, тази вечер май разбрах истинското значение на "Капан за сънища". В един такъв изглежда си бил цялото това време. Хайде наздраве! Пак е време да се напием като говеда.