автор: ipalam

Филм ли гледам - навред разцъфтяло,
уж декември, а всъщност е май.
Всяко нещо си има начало,
този спомен е сякаш без край.

Субективно следи обектива
как свенливо куплети мълвим.
Всеки дубъл минава, отива -
всичко беше досущ като филм.

Как се сбирахме петъчно в клуба -
кой от Ямболско, кой от Рогош...
И градът бе наистина хубав
през студентската празнична нощ.

Ще се ровим из старите ленти -
онзи кадър да зърнем веднъж,
дето ние - поети-студенти
съчинявахме песни за дъжд.

Колко дъжд! И не търсихме покрив.
Анапестно до ранни зори
ний вървяхме - лирични и мокри,
светлопесенни, млади, добри.

Ще се питаме някога - де са
тези луди, щастливи глави:
Минко, Румен и Добри, и Весо...
Бяха тук, но ги няма... Уви!

А животът върти километри,
преминава над време и път.
От Силистра през Пловдив до Петрич
и обратно - поети вървят.

И ще властват над песен и горест,
над земя и зелени треви.
Ний вървяхме с народа си, т. е. -
там, където народът върви.