автор: traveling_musician

Калдъръмът си спомня коконите
с кринолините и със шушоните.
Пред дюкяна за менци и грънци
пак играе на джамини слънцето.
От небесна картина на Златю
слиза момиче с цвете в косата.
То мигом изчезва зад къщите,
но след него светът не е същият.
Зад прозорците и по чардаците
въздиша изгубена цивилизация...

А големството на днешния ден
е камъче, дребно колкото мен.
И благодарен, че зърнах следата,
поемам към себе си,
даже - оттатък...