-Хайде,Малчо! Къде се запиля? След малко слизаме на плажа.- Крис се обърна и махна на Явор.
Момчето се беше загледало в една рунтава катеричка, която подскочи пред очите му през бръшляна и скочи на близкото дърво. Сега стоеше горе на високо и го гледаше предизвикателно.
Детето и се радваше, а тя сякаш му казваше: "Какво се моташ тука като у дома си? Я отивай на главната алея като другите двукраки! Това е моя дом. Защо си мислите, че Морската градина е само за вас? Нахални човеци...."
Животинчето се скри зад клоните и Явор подтича за да настигне майка си и Крис.
-Шшшшш, алоууу! Защо винаги се набутвате в най-големите храсталаци. Да няма откъде да си купиш едни пуканки даже.- момчето уж беше сърдито, но беше достатъчно само да погледне майка си и да му мине бързо. Мая и Крис се разсмяха.
Колко се беше променила тя... Явор не я беше виждало такава никога. Очите и грееха. Нямаше вече и спомен за онази тъга и болка в тях. Зеленият нюанс беше бистър като зеленото на млада трева. Достатъчно беше Крис да я погледне и цялото и лице засияваше с цветовете на щастието. За момчето тези емоции бяха нови. С детското си сърчице, то разбираше и чувстваше, че това е щастието. Да вижда майка си така усмихната и спокойна и да чувства закрилата и бащинската обич на Крис. Какво му трябваше повече за да е щастлив? "Да...май това е щастието"- детето отдавна разсъждаваше като възрастен. Трудният им живот го беше научил.
Беше вече късна пролет. Животът кипеше.
Всяка свободна минутка Крис и Мая гледаха да се разхождат сред природата. Когато имаха малко време и не можеше да излязат извън града, отиваха в Морската градина. Гледаха да кривнат в някоя малка и закътана алея, далеч от глъчката и бутаницата, защото вече в Градината беше оживено като на централен булевард. Разхождаха се с часове и се наслаждаваха на пролетта. Дърветата бяха отрупани с цветове и напъпили нови зелени листенца. Носеше се вълшебен аромат. Нежните млади треви бяха вече извисили снага над пръста и се оставяха да ги гали слънцето. А то печеше и топлеше земята. Светлите му лъчи се мушкаха и близваха с нежна ласка и най-слабите тревички, за да им дадат жажда за живот.
-Ела,момчето ми. Долу сигурно ще има пуканки. Хайде да слезем до морето.- Мая придърпа двамата си мъже, хвана ги закачливо под ръка и заслизаха по стълбите към плажовете.
Крис се загледа в прекрасната картина пред погледа му. Тук от високото се виждаше целия залив. Ширнало се до хоризонта, морето беше тихо. Слънчевите лъчи проблясваха по гребените на леките вълнички и придаваха на водата омагьосан вид. Крис не се беше влюбил само в Мая, беше се влюбил и в града. Сега чак беше разбрал, защо Лили не пожела никога да се върне в София. Този град беше омагьосан, стига да успееш да го почувстваш.
Миришеше на пролет и море. Няма по-вълшебен аромат...изпълва гърдите ти и те кара да дишаш по-леко и по-лесно.
Тръгнаха по алея Първа. Лекия бриз рошеше косите им. Шепотът на морето звучеше в ушите им, а слънцето топлеше сърцата им. Мая обичаше да идват тук. Морето и небето и напомняха за очите на Крис...така сини, като нашепващите вълни и така нежни, като лекия морски бриз.
В такива моменти се виждаше хармонията между събуждащата се за живот природа и възраждащата се с все повече страст любов между Крис и Мая.
Явор тичаше по плажа и търсеше мидички. Те седяха прегърнати на някоя пейка, гледаха вълните в краката си и вдишваха любовта, пролетта и морето.
Беше време вече да се прибират. Повървяха още малко по обратния път през Морската градина до мястото, където Крис беше паркирал колата, качиха се и потеглиха за в къщи. Всъщност не знаеха коя къща беше тяхната. Стояха ту в едната ту в другата, но прекарваха всяка свободна от работа секунда заедно.
Мая извади ключовете си и се присегна да отключи. В този момент обаче те се изплъзнаха от ръцете и. Крис се наведе, взе ги и с усмивка каза:
-Позволете на мен, мадмоазел!
Мая се усмихна и отстъпи крачка назад. След завъртането на ключът в бравата Крис бутна леко вратата, но нещо пречеше отвътре тя да се отвори. Мая се вцепени. Пребледня и се разтрепери.
-Какво има, Мая? Добре ли си?- Крис беше забравил за вратата и гледаше изпитателно жената на живота си, която в този момент изглеждаше като изплашена кошута пред дебнещия поглед на гепард. В очите и се четеше паника.
Няколко секунди трябваха на Мая да се съвземе.
-Крис, моля те, отиди си в къщи. Ще ти се обадя после. Моля те!
Крис още гледаше с почуда, когато Мая бутна силно вратата, запречена отвътре с чифт събути обувки. Вратата на хола беше широко отворена и вътре се виждаше седналия на дивана с вдигнати на масата крака бивш съпруг на Мая.
Крис го видя. Мигом смръщи чело, ръцете му се свиха в юмруци и лицето му почервеня от гняв. Мая обаче притвори вратата след себе си, гледайки го умолително. Поглеждаше ту него ту Явор. Крис кимна.
- Разбрах те. Малчо, влизай в къщи и си пусни филм. Мая, тук съм. Не заключвай.
-Къв е тоя? Много бързо ми намери заместник, тъпа к...а!
Мая бавно събу обувките си. Отмести неговите от средата на коридора , където бяха изхвръкнали при отварянето на вратата и тръгна към хола. Първото нещо , което видя беше празната бутилка от водка на масата.
-Какво правиш тук? Как влезе? Нали ми върна ключа при подписването на развода. И какво искаш? Нямаш право да влизаш така в дома ми.
-Нямам право ли? Нямал съм право! Този дом беше и мой, май много бързо забрави плиткоумната ти глава. И зададох ти въпрос: Къв е тоя, с който се прибираш? И къде си ходила въобще, че се беше ухилила така тъпо?
- Това не те засяга. Вече нямаш място в живота ми. Ти сам реши да стане така. Сега си отивай, защото ще извикам полиция. Имаш ограничителна заповед, не забравяй.
-Хич не ми пука. Къде е Явор? Искам да го видя.
-На гости в приятелче е. Няма да се върне скоро. Ще го видиш когато изтрезнееш. А сега си върви.
-Добре де, добре,ще си тръгна. Като не ме искаш вече...- мъжът стана и олюлявайки се тръгна към Мая. Тя отстъпи назад и опря гръб в стената. Нямаше повече накъде да избяга. Той се доближи плътно до нея и я притисна. Понечи да я целуне, но Мая бързо и решително извърна глава. Лъхна я отвратителна миризма на бъчва.
-Ще се дърпаме така ли? Кога пък се научи и ти да се дърпаш. Да не мислиш, че ще те моля. Виж се колко си жалка.- мъжът стисна лицето и силно и отново посегна за някакво подобие на целувка към нея. Тя силно го избута. Той залитна и се подпря на стъклото на холната врата, което с трясък се счупи. Пияният мъж побесня. С учудваща бързина, за количеството алкохол, което беше погълнал, се озова до Мая и замахна...
Крис обикаляше на етажната площадка като разярено животно. Беше обезумял и се чудеше какво да прави. Кое е най- добре за Мая и Явор? Дали да не си трае и да не дразни "боклука", какъвто всъщност беше бившия мъж на Мая...или да влезе и да го изхвърли направо през терасата. Входната врата на блока се трясна и той чу стъпки нагоре по стълбите. Въобще не им обърна внимание, защото вече беше решил. Щеше да влезе и да изхвърли долното подобие на мъж от живота на Мая веднъж завинаги.
-Крис, какво става?- Лили се качваше по стълбите и погледна брат си с питащ поглед- Какво правиш тук? Защо си така ядосан? Крис, успокой се и ми кажи какво става!
-Той...той...се намъкнал вътре и сега ще вляза и ще го изритам, долно псе!
Лили успя да спре брат си в последния момент.
-Моля те, изчакай малко. Може да стане по-лошо така. Моля те, Крис, съвземи се и се успокой първо. Къде е Явор? Вътре ли е?- Лили погледна видимо силно притеснена и въздъхна с облекчение след като видя погледа на брат си, който и посочи собствения си апартамент.- Оххх, добре , че детето поне не е там.
Лили извади телефона си и набра полицията.
В този момент се чу силен трясък от счупено стъкло. Крис се втурна в апартамента. Влезе точно в момента, в който се чу силната плесница по бузата на Мая. Тя залитна назад и падна на земята.
Крис беше обезумял от ярост. Не помнеше нищо повече. Всичко му беше като в мъгла. Опомни се чак след няколко минути, когато вече гледаше как набутват пияното говедо в патрулката. Носът му беше разкървавен, дрехите му разкъсани, а погледът му- ужасен и уплашен, като на човек видял смъртта.
Лили видя как брат и отвори вратата за секунди. Видя как Мая пада на пода след силния удар през лицето. Видя брат си как хваща мъжа, който се беше надвесил над жертвата си, за яката и го изправя пред себе си. Видя юмрука, който се стовари на ухилената му пиянска физиономия и кръвта, която шурна след това. Видя полицаите, които избутаха Крис от апартамента и после замъкнаха пияния надолу по стълбите викайки му:"Върви, боклук, видя ли какво е да се бият жени." Чу как единият полицай и каза:"Нали и Вие видяхте как заподозреният падна по стълбите и си разкървави носа?". Лили само кимна в съгласие, въздъхна с облекчение и влезе при Явор в апартамента на брат си.
Крис влезе при Мая. Помогна и да стане от пода. Леко докосна насинената и страна и нежно я целуна по челото.
-Утре ще сменя бравата. Сега идваш с мен у дома и повече нямате работа тук. И двамата!
Мая само кимна и повече не можа да сдържи сълзите си. Разрида се като малко дете в прегръдките на Крис. Той я прегърна силно и прошепна в ухото и:
-Всичко свърши, мила, успокой се! Всичко свърши!
Беше месец април. Пролетта вече се задаваше. Малкото останал сняг по полянките в Пампорово се топеше под лъчите на пролетното слънце.
От гората излязоха мъж и жена. Бяха се хванали за ръце и на лицата им грееха усмивки. В очите им се четеше щастие. Неговите- сини като небето, нейните- зелени като новородена тревица, подаваща се под снега.
Двамата вървяха през полянката, цялата осеяна с лилави минзухари. Спряха посредата омагьосани от цветовете и аромата на планината, целунаха се страстно и се сляха в едно.
Беше лилаво...