автор: KBoianov

Митингът приключваше. Уморен от стоенето прав, отпуснах душа и крайници в най-близкото капанче.
- Може ли да седна при Вас? - попита един мъж с каскет и тъмни очила.
Той свали ципа на зимното си яке и седна, поръчвайки си също кафе.
Покрай нас минаваха хора със знамена и плакати, някои замислени, други - оживено спорещи.
- Ех, как няма някой герой да поведе народа? Но истински, неопетнен, праведен...
- Хммм...има такъв. Но....в миналото.- неочаквано рече мъжът пред мен.- Искаш ли да погледнем?
Той свали тъмните си очила и с изумление видях златистите му ириси, които ме хипнотизираха и завъртяха в кръговете на вековете...

х х х

Пазачите спяха. Спътникът ми отвори килията, изричайки някакви странни думи.
Вътре се изправи кестеняв мъж на средна възраст. Оковите на ръцете и краката му издрънчаха, когато пристъпи към нас.
- Кои сте вие? Какво искате?- огледа той учудено странните ни дрехи.
- Идваме от далече.- започнах аз заобиколно.
- От бъдещето идем. – прекъсна ме спътника ми.- Нужен си ни.
- Бъдещето?- погледът на затворника се проясни.- Как е там? Свободен ли е народът?
- Имаме република. Имаме собствена държава.- рекох аз.
- Аз ви питам: Свободен ли е народът? Душите робски ли са?
Замълчахме, навели глави...
- Тогава...си идете. Без свобода в сърцата свобода няма. Без да се махне оная робска жилка, нищо няма да стане.
- Но ти...и на Хеликс небюла си ни нужен....
- Не съм ви нужен аз. Идете си!

х х х

Кръговете отново се завъртяха пред нас и отново се намерихме в кафенето.
- Ето-видя ли? Нищо не стана.- казах огорчено, размахвайки ръка.
- Не стана ли? Не съм сигурен.- рече човекът от бъдещето. Очите му бяха станали сини, без да съзнава това. – Защо се чудиш? Мнозина на Хеликс небюла са синеоки- отговори на безмълвния ми въпрос и...изчезна.

х х х

Васил извади малкото си тефтерче и наплюнчи малкия молив.
Умът му прескачаше през всичките изминали години на борба.
Всичко ли беше безсмислено? Имаше ли искрица надежда в неговата гибел?
- Господи! –изтръгна се стон от гърдите му.
Една сълза се отрони върху белите страници.
Чуха се стъпките на заптиетата, идващи да го отведат.
И тогава той написа:
„Народе ????”