автор: ElijahAbbot

Ясен е 16-годишно момче. Той почти няма приятели - истински такива. Виртуални, поне, се намират. Понякога му е жал, че не може да ги срещне наистина, но и във виртуалното пространство си прекарват добре.
Всъщност Ясен никога не е имал истински приятели. Тригодишен е когато катастрофира тежко с родителите си. За щастие всички оцеляват - майка му се разминава с охлузвания, а баща му със счупен крак. Самият той, обаче, пострадва най-тежко - от удара остава парализиран от кръста надолу. Очевидно не може да си играе с другите деца.

В първите години след катастрофата покрай него се въртяха единствено двете му братовчедчета-близнаци, две години по-големи. Добре му беше с тях, заедно заобичаха легото, а и те двамата бяха много артистични и му представяха различни сценки. Баща им, чичото на Ясен, беше актьор в кукления театър, но обичаше да експериментира и с други неща. В свободното си време разиграваше театър на сенките пред племенника си. Всъщност това беше любимото на Ясен - най-силно възбуждаше въображението му. Сенките бяха ту животни в гората, ту принцове и принцеси, ту магьосници и феи.

Когато Ясен тъкмо навърши седем, чичо му емигрира в Холандия със семейството си, търсейки по-добро възнаграждение за наистина големия си талант. Така Ясен остана сам. Баба и дядо живееха на село, a родителите му бяха улисани в работа, за да могат да се издържат и да отделят пари за частен учител, който да се занимава с детето им.

Първият учител беше много добър с Ясен. А и Ясен много си го обичаше. От него научаваше много неща за света, за животните и растенията, за историята. Бързо се научи да чете и именно книгите станаха негово убежище за следващите няколко години. В тях намираше приятели, с тях пътешестваше и във времето, и по света. С уроците се справяше добре, само математиката го мъчеше - тези цифри му изглеждаха твърде немирни, твърде объркани; сякаш винаги се опитваха да го излъжат. Все пак взимаше всичките си изпити като частен ученик с добри бележки.

За да не го държат съвсем изолиран от света, родителите на Ясен решиха за дванайстия му рожден ден да му купят компютър. Можеха да си го позволят, а и вярваха, че тази машина ще е наистина от полза за детето им. Знае ли човек, може и компютърен специалист да стане.

На Ясен компютърът наистина му хареса. Първите дни не обръщаше внимание на нищо друго. Бързо се научи да работи с него, да използва интернет, започна да чете директно на него - та с компютъра имаше достъп до необятен брой книги. Едновременно с това откри света на компютърните игри. Там започна да среща много други хора; макар и в началото да му беше странно и неудобно, лека-полека започна да си общува с другите играчи и да се сприятелява.

И днес Ясен трябваше да напише кратко философско есе - не изоставаше от учебната програма на връстниците си и сега учеше философия. Темата, по която трябваше да пише, му изглеждаше доста сложна - "Виртуалната реалност". Цял уикенд мислеше върху нея и колкото и близка да му изглеждаше, толкова и не знаеше какво да напише. Не се отказваше лесно, обаче, и ето, че го озари идея:

"Виртуалната реалност е много особена. Знаеш, че далеч зад един друг екран седи човек. Човек, когото може и да познаваш, но по-често за когото не знаеш нищо. Често мисля за него, за другия, за "задклавиатурното устройство", както често се шегуваме всички ние, участниците във виртуалната реалност; мисля за него и се чудя какъв ли е всъщност. Защото аз познавам малка частичка от него в една реалност, която ние сами си създаваме. Като да сме актьори, които импровизират; само че не в обикновен театър, а в театър на сенките. Нали знаете какво е това - един осветен параван и отзад актьорите с различни средства правят сенки, с които да разкажат историята. В театъра на сенките един актьор може да е едновременно много неща, да играе много различни герои в едно и също представление. А ако случайно реши да играе себе си, да покаже себе си - не би могъл. Защото е сянка, отразяваща се на параван, който скрива личността. Та така и във виртуалната реалност - какъвто и да си, както и да играеш, за какъвто и да сe представяш, ти си и оставаш завинаги просто една сянка в матрицата от сенки."