автор: Calli

Мая седеше на масата в кухнята и пиеше кафе. Погледът и беше замечтан. Тя гледаше стрелките на часовника срещу нея, но ако някой я попита в този момент колко беше часът, не би могла да му отговори. Мисълта и не беше тук. На устните и имаше лека усмивка. Очите и виждаха лилаво. Спомняше си за Крис.....
Изминаха месеци от онази почивка в Пампорово, където го беше срещнала. Може би никога повече нямаше да се видят, но въпреки това Мая си мечтаеше за разговорите с него във всеки свой свободен момент. Мечтаеше си да погледне отново в дълбоките му сини очи, да чуе топлият му нежен глас, да усети леката прегръдка на силните му ръце. Всъщност тя не го познаваше, но нещо я теглеше към спомена за него. Сърцето и трепваше и се стопляше, когато се пренасяше на онази полянка с лилави минзухари, където тя чу гласа му за първи път.

Всеки път, когато Явор я погледнеше в такъв момент, въздъхваше тежко и бързаше да я заговори.
- Мамо, днес в училище беше много интересно. Чакай да ти разкажа.....
Мая поглеждаше 8 годишният си син- нейното съкровище и му се усмихваше топло.
-Разкажи ми, малчо........
Настъпваше неловко мълчание. И двамата мислеха за Крис. Несъзнателно Мая беше използвала това обръщение и то ги запращаше в спомените. Първо детето се съвземаше и започваше да обяснява надълго и нашироко за случилото му се през деня в училище. Мая го слушаше и постепенно смехът на нелепите детски истории изместваше тъгата от лицето и.
Така до следващата свободна минутка, в която тя пак отлиташе за онази лилава полянка където чувстваше топлината на Крис....

.......

-На добър час, колега. - главният редактор подаде ръка на Крис- Искам да знаеш, че винаги ще си добре дошъл тук ако решиш да се върнеш. Мястото ти ще се пази. Пожелавам ти много успехи на новата работа. Сигурен съм, че ще справиш перфектно... както винаги.
- Благодаря ти! Зная че това е смела крачка от моя страна, но съм сигурен, че ще открия това което търся. Много успехи и на вас. Беше удоволствие да работим заедно.
Крис си тръгна от редакцията окрилен.

.......

Мая се събуди и погледна часовника на нощното шкафче. Беше още рано. Въздъхна и се загледа в тавана. Примигна и той се оцвети лилаво. Усмихна се леко и потъна в спомена. И ако не беше извърнала глава да погледне отново часовника, може би щеше да лети още. Време беше да става. Извърна глава към празното място на голямата спалня до нея. Беше така пусто, с прилежно опъната завивка и самотна възглавница...точно колкото пусто и беше в душата. Беше самотна. Не знаеше дали е готова вече за нова връзка с мъж, страхуваше се все още, но факт беше, че се чувства самотна. Засега спомена за Крис и беше достатъчен, а и тя не искаше друг. Сърцето и мечтаеше за него въпреки че здравият разум я караше да се приземи в реалността и да осъзнае, че тази и мечта никога няма да се сбъдне.
"- Какво лошо има човек да си помечтае за една утопия? Безопасно и прекрасно е."- си мислеше Мая всеки път, когато реалността я притискаше. Режеше жестоко крилата на мечтите и тя падаше на земята за да полети отново след часове и да падне пак...и да полети отново и да падне пак и пак....
Отвори входната врата и викна на Явор:
- Хайде, малчо, трябва да тръгваме. Ще закъснееш за училище.
- Идвам, мамо, секунда...
На стълбището двамата се сблъскаха с работници в сиви работни дрехи. Носеха мебели в апартамента отсреща.
- Ще имаме нови съседи ли, мамо?- попита Явор.
- Сигурно, миличък. Апартамента се продава отдавна. Явно са го купили. Давай, давай... няма време.
Долу пред входа видяха млада и красива жена да говори с шофьора на камиона от който разтоварваха мебелите. За миг погледа и се спря на Мая и тя и се усмихна.
"Младо семейство са сигурно. Симпатична жена."- помисли си Мая и на свой ред се усмихна на непознатата жена.
Няколко дни двете се засичаха на площадката на етажа или долу при входа на блока. Усмихваха се една на друга и си кимаха леко с глава.

- Отивам до магазина. Искаш ли нещо специално да ти купя?- Мая отвори вратата на стаята на Явор и надникна вътре. Момчето гледаше филм със слушалки на ушите. Извърна питащ поглед към майка си, понеже не беше чул въпроса и отмести едната слушалка от ухото си.
- Зная, зная, не си ме чул. И искаш пуканки за филма. Връщам се след малко.
- Даааа. Добре, мамо. - момчето се загледа отново в екрана и потъна в екшъна.
Мая излезе от входната врата и докато заключваше чу гласа на приятната нова съседка. Говореше на някой долу на площадката на входа:
- Хайде, мързеливецо. Не мога да те изведа от в къщи. Да отидем да пием кафе. Още дори не си се разхождал из Морската градина. Прекрасна е.
Мая забърза. Искаше и се да поговори с тази жена. Беше и толкова приятна. Винаги усмихната и като че ли я гледаше с топлота. Очите и бяха сини... напомняха на очите на Крис. Може би затова и я влечеше така. Слезе по стълбите два етажа за да догони новата си съседка, но стигна долу точно когато външната врата се затваряше. Бутна я бързо и се подаде навън.... Младата жена говореше и се смееше прегърнала с една ръка през раменете един мъж. Подбутваше го закачливо да се качи в колата. Мая го погледна отзад и нещо я накара да замръзне на мястото си. Когато той се извърна за да отвори вратата на колата краката на Мая се подкосиха.......
- Крис?- тихо прошепнаха устните и. Тя панически направи крачка назад и затвори тежката входна врата пред себе си. Крис не я видя. Никой не я видя. Мая беше пребледняла. Не виждаше нищо. Беше се подпряла на вратата отвътре и трепереше. В главата и бушуваха хиляди въпроси:
"Крис е новият ми съсед? Това сигурно е жена му! Господи, защо трябваше да го виждам отново? Защо не го забравих още тогава? Защо сама се измъчвам така? Защо...защо.. защо?" - сърцето на Мая се беше пръснало на парчета... вече за пореден път. Тя хукна нагоре. Влетя в къщи, затвори вратата и се отпусна долу на пода. Изглеждаше като обезумяла. Очите и се напълниха със сълзи и тя не можа да ги спре. Явор излезе от стаята и се загледа в майка си.
- Мамо, какво стана. Много бързо се върна. Купи ли ми пуканки? И плачеш ли, мамо?
- Не момчето ми, нещо не ми е добре. Може би съм настинала. Ще си полегна малко. После ще купим пуканки.- Мая влезе в спалнята си и затвори вратата отвътре. Явор остана в коридора с озадачена физиономия, но след миг се върна в саята си и си сложи отново слушалките.
Намерила закрилата на собствената си стая, Мая се отпусна на леглото. Раменете и се разтърсиха и тя заплака тихо. Нямаше вече въпроси, мотащи се из съзнанието и... беше останала само една празнота. Сърцето и беше празно.
Занизаха се неспокойни дни за Мая. Ослушваше се всеки пък, когато излизаше от вкъщи. Измъкваше се от входната врата и бързаше да се скрие зад ъгъла. Искаше и се да е невидима за света и особено за Крис и неговата съпруга. "Защо не ми каза , че е женен?"- няколко пъти Мая се запита този въпрос, но знаеше много добре отговора..." Еми защото не съм и го питала. Глупачка...Сама съм си виновна. Не зная нищо за него. Така и ще си остане. Трябва да го забравя."

- Мамо, мамо в къщи ли си?- Явор връхлетя през входната врата. Захвърли маратонките си по средата на коридора и отвори вратата на кухнята. Майка му седеше на стола до масата и гледаше в нищото.- Мамо, защо си пак тъжна? Сега ще те развеселя. Да знаеш само кой е новият ни съсед...Никога не може да се сетиш. Познай де!...- детето се хилеше и я гледаше възбудено.
Мая не помръдна. Знаеше отговора на този въпрос, но не и се искаше още да го приеме.
- Мамо, нашият Крис живее отсреща! Можеш ли да си представиш. Това е невероятно!
Очите на Мая се насълзиха. Тя извърна глава и отиде до прозореца.
- Зная, Явор. Видях го преди няколко дни. Какво толкова се е случило. Престани да викаш и отивай да си пишеш домашните.
- Но...мамо...?- Явор не вярваше на реакцията на майка си. Бавно се извърна и излезе от стаята.
Сълзите на Мая намокриха страните и.

............

Крис вече не беше щастлив в София. От известно време го гледаха угрижен и посърнал. Като че ли от онази почивка в Пампорово се беше върнал друг човек. Просто Мая не излизаше от мислите му. Не можеше да се примири с варианта да не я види никога повече. Няколко пъти се опита да звънне на телефона, който Явор беше пъхнал в ръката му, но явно детето беше сгрешило някоя цифра, защото никой не отговаряше.
Малко усилия му костваше да си намери работа във Варна. Беше перфектен професионалист и вратите на всяка редакция бяха отворени за него. Даже трябваше да избира от няколко варианта. Не мислеше за работата с притеснение. Там всичко вървеше винаги леко. Знаеше, че и сега ще е така. И новия колектив не го плашеше. Беше контактен и никога не беше имал проблеми с колеги.
Притесненията му не бяха свързани с работата. Заминаваше със свито сърце единствено и само всъщност заради истинската причина да замине....това беше Мая. Щеше да я търси, щеше да се опита да я открие в този огромен град и страхът, че нямаше да успее го измъчваше още от мига в който беше решил да промени живота си. Малката искрица надежда не го напускаше и се беше хванал за нея като удавник за сламка. От това зависеше щастието му. Беше твърдо уверен, че неговото щастие е до Мая и Явор. Това му напомняше за моментите, в които беше сътворил най- хубавите си творби. Като омагьосан беше...точно като писател обхванат от треската на музата си. Мая беше неговата муза откакто я беше зърнал на онази поляна с лилави минзухари. Спомена за този миг беше като жив в съзнанието му и го караше да лети.
- Утре пристигам. Гледай да разтоварят камиона днес. Радвам се, че ще живеем в един град, сестричке. Липсваше ми.
- Чакам те с нетърпение Крис. Откога не си ми идвал на гости. Сега няма да има вече къде да избягаш. Не се притеснявай за нищо, братчето ми. Ще се погрижа при пристигането ти всичко да е готово. Даже ще имаш горещо кафе, сервирано на масата си пред компютъра.
- Обичам те, малката ми. Ще се грижиш за мен сега както аз преди време за теб. Кой те водеше на детска градина , а? Дребосък ревлив! Хи хи.
- Ти кой! Нямаш грижи, батко Крис. Толкова ми липсваше. Няма лесно да се отървеш от мен сега.- Лили затвори телефона и потърка длани. " Хммм, само да ми падне...ще му върна усмивката бързо, какво ми се е отчаял така. Ще го посрещна като принц в новите му палати."
Лили беше с 7 години по- малка от Крис. Винаги усмихната, тя тъжеше за близостта с брат си. Откакто беше заминала от София той и липсваше всяка секунда. Сега щяха вече да са виждат много по- често. Прекрасно беше, че Крис беше решил да се премести. Беше му помогнала да си избере малко спретнато жилище в прекрасен квартал. Сега щеше да подреди мебелите и да го посрещне утре сутринта с чаша горещо кафе.

.....

На вратата се звънна. Мая остави книгата си на леглото и тръгна към входната врата.
Погледна през шпионката и видя новата съседна от отсрещния апартамент. Сърцето и се разтуптя. Не знаеше какво да прави. Питаше се дали да не се скрие вътре и да не отвори вратата? Стоеше и се чудеше какво да стори и подскочи уплашено от повторния настоятелен звън. Беше пребледняла, ръцете и трепереха, но реши да отвори. Не можеше да се крие вечно.
- Добро утро. Казвам се Лили. Изключително ми е приятно да се запознаем, Мая!
Мая я изгледа смаяно. " Нима и беше разказвал за нея?" - се питаше тя.-" Що за човек?"
- Брат ми се нанесе скоро в апартамента срещу вас. Хайде , Мая направи му едно кафе, че така и не се научи да прави хубаво кафе. Къде е Явор?
Момчето се подаде от стаята си и загледа с интерес младата жена на вратата.
- Малчо, ела отсреща да ти покажа Крис каква система за домашно кино има. Ще паднеш! И пуканки има...хайде!- Лили подаде ръка на момчето. То се ухили и тръгна след нея.
Мая стоеше като препарирана и не знаеше какво да каже. И нямаше нужда да казва нищо. На отсрещната врата синът и и Лили се разминаха с Крис. Той стоеше там с лилави минзухари в ръка, намигна съзаклятнически на Явор, погали го по главата и тръгна към Мая.
Сърцето и щеше да се пръсне. Трепереше когато чу гласа му и добре, че вече беше до нея за да я прегърне нежно, защото краката и се подкосиха и очите и се насълзиха:
- Успокой се, Мая! Повече няма да ми избягаш. Не бих те изпуснал от поглед дори и за миг. Обичам те!
Това беше първата им целувка. Там в коридора... в апартамента на Мая. Крис я погледна право в очите и тя потъна в синьото. Усети силните му ръце около лицето си и топлите му устни върху своите. Целуна я нежно и плахо и целувката беше такава докато Крис не усети че мая отвръща с треперещи устни. Прегърна го през раменете и се притисна до гърдите му. Ръката и стискаше малкото букетче с лилави минзухари. Едно листенце се отрони и падна на земята.....

И... коридорът стана лилав....