автор: tanyaivanova

Очите ти отново
танцуваха по мен.
В нозете ми олово
и на греха във плен.

Гърдите ми са в скоби
на древно изтезание.
Да дишам аз не мога
край твоето ухание.

Ах, колко е горещо,
във мислите за теб.
И искам друго нещо,
не зрелища и хлеб.

Телата ни са близо.
Прехвърчат пак искри.
Моралът е във криза
от нашите игри.

И пак ми прилошава.
Светът ми се върти.
Не знам какво ми става.
Не знаеш май и ти.

По-близо ти ела ми,
на допир разтояние.
Аман житейски драми,
сълзи и разкаяние.

От тази наша връзка
избяга съвестта.
Ревнува, жупел пръска
край външната врата.

И всичко е погрешно,
в света от прах и дим.
Желаем ли се спешно,
ний в ада веч горим.