автор: Jenia

Духна в облаците гъсти
вятър пролетен немирен.
Аз повдигам се на пръсти
и си фантазирам…

Слънцето добро къде е?
Хвърли го във зла тъмница
онзи облак сив – злодеят!
Ала идва облак-рицар!

Рицар бял, качен на коня
язди гордо по небето.
В миг злодея сив прогони,
Слънчо пак щастливо свети!

Облак-кораб там отплава
бързо бързо. Накъде ли?
В чудна приказна държава…
Вдигнал е платната бели.

Облак лебед, облак мече
и делфинчета игриви…
Идват много отдалече,
махат ми и си отиват.

Ах, небето е прекрасно
гледаш ли го със фантазия.
Много искам щом порасна
този мирен свят да пазя.

Слънчо пак зад облак чезне,
само лъч един прозира,
аз свирукам си небрежно
и си фантазирам…