Духна в облаците гъсти
вятър пролетен немирен.
Аз повдигам се на пръсти
и си фантазирам…
Слънцето добро къде е?
Хвърли го във зла тъмница
онзи облак сив – злодеят!
Ала идва облак-рицар!
Рицар бял, качен на коня
язди гордо по небето.
В миг злодея сив прогони,
Слънчо пак щастливо свети!
Облак-кораб там отплава
бързо бързо. Накъде ли?
В чудна приказна държава…
Вдигнал е платната бели.
Облак лебед, облак мече
и делфинчета игриви…
Идват много отдалече,
махат ми и си отиват.
Ах, небето е прекрасно
гледаш ли го със фантазия.
Много искам щом порасна
този мирен свят да пазя.
Слънчо пак зад облак чезне,
само лъч един прозира,
аз свирукам си небрежно
и си фантазирам…