автор: chergligan

Воал обвива твоето лице,
възпяват красотата ти поети!
За всеки дар си, но това сърце
дали за мъж един в нощта ще свети?!

За свойте поданици ти си ТЯ,
безименна, но тяхна си светиня.
И горе, там високо, в крепостта
царуваш като някоя богиня.

А вън пред твойта крепостна стена
на стража съм под власт необяснима,
съединен на вечни времена
с „жената без лице, сърце и име“!

Chergligan /трубадур/