автор: kia

предполага се,че Великден е християнски празник,свързан с духовната култура на българите. Но какво всъщност празнуват те...
Великден е! Действието се развива някъде в село Бистрица...
Кръвта на закланото агне се стича по целия двор. Някакъв касапин разпаря трупа му и изважда вътрешностите. Е добре де,само червата и стомаха. Две жени разпалено спорят за карантията - проблемът е от философско естество. Коя да почисти стомаха и коя червата? След двадесет минутна словесна битка въпросът е решен. В този момент от кухнята се чуват женски крясъци, вратата се отваря и излиза трета жена, почервеняла от яд.
От другия край на двора някой се провиква: "Дайте ракията" и периодично напомня " Айде бе, не стана ли салатата!". Едната от бабите, очевидно заредена с великденска енергия, прехвърча до кухнята и отнася на мъжете салата - мечта. За миг се възцарява мир и спокойствие. Две-три минути, не повече. Замезващите по някаква случайност забелязват, че агнето още малко и ще се откачи от стоманената кука. "Къде блеят жените!?АГНЕТО! Дръжте агнето, бе! "Всички се втурват към закланото. Слава БОГУ, спасено е! Празник ще има! Мъжете отново насядат край масата, жените се заемат с последните приготовления. Започва съществен етап от подготовката - разфасоване на месото. Удари от сатър, мрънкащи гласове, дрънчене на метални съдове. Какафония от звуци. И незабравимият аромат, който допълва празничната атмосфера - СМРАД на кръв и сурово месо.
ВЕЛИКДЕН Е!!! В Библията пише, че на този ден бил възкръснал човек, наречен Иисус Христос. Така ли!!! Трудно ми е да повярвам в каквото и да било чудо. В съзнанието ми е само агнето с прерядано гърло и разпорен корем. Не успявам дори да си представя за какво точно става въпрос. Въображението ми е блокирано. Кървав ПИР-с това асоциирам настървеното разчленяване на трупа и вадичките кръв по двора. Има нещо сбъркано във всичко това, но хайде, от мен да мине: -"ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ"! Оставете се духът на празника да ви завладее!
След няколко часа: всичко ЖИВО е насядало около една маса. Но не каква да е маса, маса с огромно количество храна! Месо, месо и пак месо!Планина от МЕСО! В "подножието й "група туристи", в пълна готовност да я покорят. Някой съобщава "Христос возкресе". В отговор се чува провлачено "воистина возскресе". Толкова по въпроса за чудото. Към добре изпечения труп се протягат десетки ножчета и вилици - най-съществената част от празника - КОНСУМАЦИЯТА - предстои.
Процесът е краткотраен - около двадесет минути. Докато превземат планината, между хората се възцарява неловко мълчание. Долавя се само нетърпеливото преглъщане на мръвките и тракането на приборите. Никой от присъстващите не смее да вдигне поглед от чинията си. Как беше точният израз: "Давам долар, в случая лев, за да разбера мислите им"?
Постепенно планината изчезва. Превръща се в хълмче. Стомасите да успокоени, сетивата, упоени от миризмата на печено и салата. Хората изглеждат доволни и намаляват темпото. КОМУНИКАЦИЯТА може да започне.
Една от бабите се престрашава: - "Тази година агнешкото беше по-крехко". Друга подема:- "Ама малко безсолно". Дядото промърморва: - "Абе, добре си е. ЕКСТРА" - и шумно облизва върховете на пръстите си. Друг "турист" констатира: - "Само мазнината да беше по-малко" и предизвиква свой сътрапезник: - "Мълчи,бе!Жените цял ден са се трудили..." Развива се "задушевен" разговор между роднини, които се събират само по празници. И това им е много. Измъчва ги зле прикрита досада. Омръзнало им е всяка година ЗАЕДНО да "покоряват" планината от месо. Но никой не се престрашава да изрази на глас безсмислието на цялата обстановка.
"Хълмчето" изчезна. Останаха само лоените локвички в чиниите и мазните отпечатъци от пръсти и устни по чашите. Отново неловко мълчание. Невъздържано - "Ох,преядох!" - слага край на "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ХРИСТОВО". Всеки измисля тъпо оправдание и става от масата.
КРЪВТА НА УБИТОТО АГНЕ БЕШЕ ЗАСЪХНАЛА ПО ПЛОЧКИТЕ НА ДВОРА.
- "Христос возкресе"!
- ТАКА ЛИ!?