автор: osi4kata

През онази нощ Нушка и Лукчо не мигнаха.
Разказаха си онова, което искаха да знаят един за друг, тоест почти всичко. Вихромир скри само факта, че притежава „ Вещерско Ръководство за Конструиране на Летяща Метла“, оставено му (или забравено в последния момент) от Фатма Красивата, майка му, а Нушка не сметна за необходимо да спомене, че в една от нишите на тайната пещера, върху която бе издигнат Паметника на Незнайния Извършител, е забелязала доброкачествен изсушен материал за вещерски метли.
Някъде към три часа след полунощ, застоялият въздух в пещерата се раздвижи и странни шумове смутиха тишината. Сребриста светлина затрептя пред очите на двамата наши герои и от нея изскокна едно същество, което би могло да бъде оприличено само с гном. Дребно, с голяма глава тип „Сони Тринитрон“, смехотворно украсена със войнишко-зелена шапка, с пипон на върха.Съществото беше облечено в работен комбинезон, чийто крачоли бяха натикани в чифт червени гумени ботуши, а през кръста бе препасан с колан с масивна катарама, която според бързата преценка на Нушка Босилекова беше с общо тегло, превишаващо няколкократно теглото на мънЕчкия си притежател. Лицето на същия този притежател бе по детски бяло и с румени бузи, но окончаваше с дълга белезникава брада. Брадата беше не само въздлъжка, но и гъста, и къдрава. Очите на субекта светеха също чифт безценни сини диаманти. Във възкъсите си ръчички това гномче с неопределена възраст стискаше чук – в дясната и секач в лявата ръка. Тежестта на чука беше балансирана, защото самият той лежеше върху дясното рамо на малкия господин. Първоначално новопоявилият се посетител се сконфузи, защото явно не бе очаквал посрещачи и то двама, но след едно-две прочиствания на гърлото се окопити и рече с пискливия си гласец:

–Добра среща, натрапници! Какво ви накара да се напъхате в пещерата на дедите ми? Пра-пра-прадядо ми Аулин Ковачев е владял тази пещера и всичките ѝ принадлежности са мои. Според Закона за Толериране на Наследниците и на Древните Занаяти в Средната Земя! Вие наясно ли сте, че сте нарушили неприкосновеността на границите ми? Не ми стигат мигриращите вещици, а и вие сега! Да не смееш да си оставиш имотите ненаглеждани в днешно време! И недвижими да са, пак ще се намери кой да ти ги отмъкне! Откога сте тук?! Казвайте бързо, докато не съм ви принадил и лихва към дължимата рента! Вещиците си плащат пасиджа от другата страна на входа, да не се заблуждавате, че преминаването е свободно?! Няма далавера при Дуринко Ковачев. Я, да излизате бързо от джобовете и да плащате първия наем! Няма да ви таксувам за минало време, ще го пишем заварено положения! Ама, ха! Къде дават така? И мама на тате не разрешава вече волности за без пари! Не научихте ли поне това на вашия скапан булевард „Накъдетотивидяточите“? То, вярно, че системата ви на управление е затъпяваща, ама чак толкова да не ви направи впечатление, че си плащате и като пръднете.. Аре, обръщайте джобовете, че нямам време! Времето е рУда, а рУдата е благинка!

Към края на проточилата се тирада, Нушка вече не можеше да си поеме дъх от смях, а Вихромир Немиратов бършеше сълзи и хълцаше.Гномът Дуринко мигом разбра, че номерът му няма да мине и допълни красноречивата си реч с вече по-спокоен тон:

-Добре, де! Виждам, че сте наши хора. Почетни гости, тъй да се каже.. Да ви се намира случайно нещо за хапване?

Нушка веднага бръкна в торбите си и извади оттам един франкфурктер, хлебна питка и горчица, набързо ги комбинира в сандвич и го подаде на Дуринко. От негова страна веднага се разнесе звучно джвакане и не след дълго от сандвича Студено Куче, не бе останала и трохичка. Гномът, вече позаситен и изпаднал в добро разположение на духа, се оригна юнашки и измънка нещо, което би минало за благодарност. Нещо от рода на „Е, те това е то храна, не е като да рАбаш сух прилеп...“, след което се засили към отсрещната стена и щом я стигна, замахна с чука, като преди това центрира секача в едно, обрасло с мъх петно на скалата В скалата се отвори врата и ято прилепи се юрнаха ургулешката, заслепени от ярката светлина, дето нахлу в пещерата. Дуринко се обърна към смаяните Нушка и Лукчо и почти изпищя:

–Ако мислите да ми досаждате и в Средното Царство, побързайте, защото след 96 секунди вратата ще се затвори! И, ей ти, кльощавата вещица! Да не забравиш торбите с манджата!

Теменужка Босилекова Плашиврабчова и Вихромир Немиратов се спогледаха набързо и тихомълком се споразумяха, че тъй като няма какво чак толкова да загубят и двамата, ако напуснат булевард „Накъдетотивидяточите“, идеята да пътешестват по чуждите земи, за които досега само бяха чували, никак не е лоша. Нушка набързо прибяга до нишата с изсушените метли, грабна един голям наръч и го повлече барабар с торбите манджа към временната врата, а Лукчо само се присегна към импровизираната си полица за книги, която беше стъкмил над импровизираното си легло и взе оттам единствената книга, под заглавие „Вещерско Ръководство за Конструиране на Летяща Метла“. После и двамата хлътнаха в ослепителната светлина на отвора като оставиха зад гърба си години недотам щастлив живот. Последната мисъл в главата на Нушка, преди скалата да се затвори зад гърба ѝ беше за раздрънкания ѝ Нисан Синяптица, оставен на произвола на съдбата, срещу паментика на Незнайния Извършител. Мисълта за Генадий Благородника забрави да я посети. Лукчо, от своя страна, не изпита грам угризение, че се измъква от пределите на порочнокръговия булевард. Единственото чувство, което го завладя за пръв път в живота му и му се стори изключително красиво, бе чувството на облекчение.

Следва...