автор: jaich49

Разбрали, че изгони учениците, колегите си въобразиха, че най-сетне си проправиха достъп до него.
Обаче щом влязат в стаята му,той веднага излизаше.Те бързаха : къде отиваш? Имам работа - отвръщаше им.След поредни негови излизания,те схванаха,че не желае присъствието им и прекратиха посещенията си.Единствен братовчед му от време на време отваряше един пръст вратата и щом видеше,че пише,не го безпокоеше.Въобще Владислав дотолкова започна да се дразни от хората,че след работа си купуваше бутилка алкохол,прибираше се в квартирата и заключваше вратата,черпещ се сам.Така мислено спорящ с въображаем опонент на различни теми,фактически си припомняше и преповтаряше записаните в тетрадката мъдрости,от които не само имаше полза,но и не хабеше нерви, каквито неизбежно пилееше при диспут в обкръжение.
С клеветите си на директора,колегите не само че не му извадиха очите,но му изписаха веждите.Необезпокояван от никого,за 20 дни написа новела.
Сякаш ученичките го наблюдаваха на монитор,защото тъкмо написа с големи букви "край",те отвориха и попитаха би ли ги приел.Владислав знаеше,че доносниците са тръгнали да го коладят на шефа,но добродушието му надделя
- Заповядайте,момичета.Радвам се,че се сетихте за мен.
Не по късно от минута,братовчед му широко отвори вратата,за разлика от друг път,когато надничаше като крадец,че Владислав се изненада на решителността му.
Предния ден валя дъжд.
- Братчед, - каза той - като изсъхне земята,иди да видиш дали бостана ти е поникнал.
Владислав зари лице в шепи.Може би братовчед му искаше да каже нещо умно пред ученичките,но то прозвуча глупаво.
- Ще отида. Бостана няма да избяга.
Настъпи затишие.Братовчед му се усети,че е излишен и излезе.Ученичките едва не се изсмяха зад гърба му,но от уважение към Владислав,запазиха мълчание.
- Извинете ме - рече им - Дългът ме зове.- и излезе.
Обаче те разбраха,че го стори да прикрие неудобството си заради братовчед си.
Снабдителят помоли Владислав да го придружи с газката до окръжния град да закупят ел.материали,нужни му в работата.
По пътя се сети,че забрави да заключи вратата и се обезпокои книгата на Ницше да не изчезне.Когато се върнаха я намери разтворена на страницата на която я бе оставил.Не само се успокои,но си даде сметка,че хората се плашат от книгите като гарги от бостанско плашило.Ако трябва,те биха му задигнали всичко друго от стаята,не и книгите.Особено книгите с черни корици.
Веднъж Лазура попитала колега на Владислав познава ли някой радиотехник Той й отговорил,че Владислав се занимава с техника.
Една вечер отиваше към центъра.По пътя срещна неин съученик.
- Ела в осем часа на "Белите брези".Ще ходим класа там.Ще съобщя на Лазура,че ще дойдеш.Приемаш ли?
- Добре - отвърна той и почувства топлина да го облива при споменаване на името й.
В следващият момент съжали,че се съгласи.Но веднъж обещал,не можеше да отстъпи,и по рано отиде в ресторанта.С изключение на една празна маса четворка до дансинга,останалите бяха заети.
Седна.Оркестърът още не бе започнал репертоара си.След минути класа се появи отсреща.Виждайки го,Лазура забързана пресече безлюдния дансинг и със сияеща от радост усмивка го ръкува.
Никога Владислав не е набирал толкова дивиденти.Лазура бе самата прелест. Облечена в черно поло и чер панталон - стройна,изящна,пленителна,самата Венера,въплътена от плът и кръв.
Които я познават и които не я познават я проследиха очаровани.А по възрастните клиенти,които познават Владислав,навярно се шокираха от почти благоговейното внимание,което му оказа тази дивна девойка.
Съучениците й предложиха да съградят дълга маса от струпаните в ъгъла на градината маси и се настанят там.Тогава Лазура му каза за касетофона си.Той прие да го прегледа.
На входа се появиха четирима учители от техникума.Учениците ги извикаха при тях.
След час класа решиха да отидат на дискотека.Взеха си довиждане и тръгнаха.Лазура пожела приятно прекарване на оставащите.Тъй като Владислав не вдигна глава,помисли,че не е чул и повтори пожеланието си.Той я погледна и в очите й прочете съжаление,че не тръгва с тях.
След три дни двамата му приятели го взеха от апартамента да се почерпят. Заведението,в което отидоха,не работеше.Владислав предложи да се прибират.
- Тръгнали сме вече.- възпротивиха се те - Връщане назад няма.Отиваме на "Белите брези".
"Белите брези" е най-реномирания ресторант в града.Владислав интуитивно долови,че с положителност Лазура с класа ще са там.
С появата им,класа го видял,защото двама ученика дойдоха и му предадоха,че Лазура е с тях.
- Извинете ме пред класа.Не мога да ви окажа внимание.С компания съм.
Явно Лазура на всяка цена искаше да му подскаже присъствието си.Докато приятелката й мина отстрани на масата,тя почти докосна ръба й,гледаща уж някъде напред.
Двете спряха метри в близост.Владислав се видя в безизходица и реши да им се обади.Отиде при тях,обяви й среща за утре след обяд,и да донесе касетофона.
Покани я в квартирата.Докато разглобяваше касетофона,Лазура поиска да прочете някой негови произведения.Посочи й тетрадка с дебели корици.
- Какво е това?- попита тя,щом я разтвори напосоки .
Тутакси той се сети,че вътре е започнатия му роман за него и класа,и самото му заглавие "Той и ХІа" ще й разкрие истината и повече не ще може да прикрива чувствата си.Тя ще настои да прочете написаното.Никога жена не е имала толкова огромна власт над него,както Лазура.Странни са постъпките на природата.Той,който може да й бъде баща,пред нея се чувства като редник пред офицер.Толкова превъзхождаща го му изглежда.Има усещането,че е топка сняг,и ако тя само я докосне,ще се стопи във вода.Дали всички творци,които се мъчат да създадат нещо прекрасно,не се чувстват незначителни пред хубавите жени - тези прелестни създания на Живота.
- Стари безинтересни чернови. - почти издърпа тетрадката от ръцете й и подаде папка - Това са последните ми работи.
Той се зае с ремонта.
- Давам ти още три години - каза тя след известно време.
Той го изтълкува като предсказание за остатък от живота му."Дали не си права."- рече си.И добави : В смисъл?
- Знам,че творците са болезнено чувствителни по отношение критиките върху собствените им произведения.
- Напротив.Настоявам за пряма конструктивна критика.
- И няма да се засегнеш от откровеността ми?
- Обещавам да я понеса,колкото и рани ма да е.Но имам пред вид в конкретна насока.За правописа и стила съм съгласен,че са препятствия за мен. Интересува ме стойностно ли е това,което казвам?
- Миналото лято работих като заместник редактор в местния вестник.Със скромния си опит смея да отбележа,че ти трябва още време да изгладиш нещата.Въведението в този разказ ме заинтригува.- зачете на ум тя.
Включи щепсела в контакта.Радиото просвири,магнетофона - също.И за сглобява капаците.
- Тук си успял.Добре казано и увлекателно написано.Как мислиш,ако един ден публикуват твое произведение,в състояние ли си да създадеш нови неща?
- Не знам,Лазура.Когато отчаянието ме връхлети,чувствам се изчерпан от към идеи.При все по редките случаи,когато ме обземе настроение,имам усещането, че въображението ми литва в кълбо от сюжети.
Те се заговориха за книги,за велики творци,дори за филми,но нищо съществено не загатнаха за онова,което измъчваше душите и на двама им.Той го правеше с целта да поддържа темата,макар че сърцето му крещеше да стори друго.А тя не се осмеляваше първа да зачекне тази свръх деликатна област.
На улицата той каза :
- Един ден,като станеш съдия / като ученичка му бе казала,че иска да учи право / ако извърша някакво престъпление,вярвам,ще ме спасиш от затвора?
Искаше раздялата им да мине под шеговита форма,но му прозвуча страшно нелепо и неуместно.Просто мълчанието между тях бе станало страшно тягостно. Умът му бе изключил и нищо разумно не му идваше.А тя не се решаваше на последната стъпка - да се сбогува с ръкостискане.
- Тъкмо обратното ще постъпя.- опита да продължи мъчителния разговор тя - Ще настоявам за двойна присъда.
Той отлично знаеше,че в думите си тя влага не елемента без жалост,а болката от това,че той или не схваща за терзанията на чувствата й,или,което е по жестоко,умишлено се прави,че не знае за съществуванията им.
Владислав я погледна с на силно равнодушие,като да стои пред обикновен познат,с целта лицето му да не издаде изпепеляващата вътрешна борба между разума и чувствата.И нейният поглед не изразяваше нещо по различно.
Отсреща се появи приятелката й.Това реши проблема.И те се разделиха завинаги.
СЛЕДВА