автор: galina

Поезията не е неговата страст,
не вярва на римуваните й измислици.
Със слово-нож борави безпощаден
към злободневните безсмислици.

Но в нощи на безумно пълнолуние
душата му, обръгнала на злоба,
копнее за оная нежна музика,
отгледана в поезия и ноти.

Тогава тихичко посяга към стиха
във който луд поет сърцето си вградил е
и в миг душата му, обрасла със тъга,
на себе си, на себе си започва да прилича !